Не спомена на Букама и Рин за инцидентите, разбира се, макар да беше сигурен, че са разбрали, но почна да се моли наум дано Чачин да изникне пред очите му след следващото възвишение. Едейн може би беше пратила тази жена само да го наблюдава, но вече започваше да му се струва, че иска да го убие. Бавно.
Моарейн така и не можеше да разбере опърничавостта на този Лан Мандрагоран, макар че според Сюан да говориш за опърничавост и за мъже било тавтология. Искаше от него само да покаже малко разкаяние за това, че я беше намокрил. Е, и извинение някакво. Разкаяно извинение. И подобаващата почит към една Айез Седай. Но той и една трошица разкаяние не показваше. Самата ледена наглост! Неверието му, че може да носи шала, бе толкова явно, че все едно го казваше на глас.
Отчасти тя се възхищаваше на твърдостта му, ала само отчасти. Щеше да го накара да падне на колене. Не съвсем да го опитоми — един напълно опитомен мъж е безполезен и за себе си, както и за другите — но да го накара да осъзнае грешките си дълбоко до костите.
През деня го оставяше да размишлява, а в същото време тя самата обмисляше какво да му направи през нощта. Онова с мравките се оказа голямо разочарование. Беше една от тайните на Синята Аджа, начин да прогонваш насекоми или пък да ги накараш да се съберат на едно място, за да хапят или жилят, макар и не за целта, за която тя го приложи. Но остана много горда от хитринката с копривата, която го накара да подскочи, поне малко, доказвайки, че и той всъщност е направен от човешка плът. Беше започнала да се съмнява в това.
Странно, никой от другите двама не му поднесе и една съчувствена дума, макар че трябваше да са разбрали какво му прави. Макар и да не се оплакваше пред нея, което само по себе си беше доста странно, трябваше пред приятелите си поне да го направи; нали уж за това са приятелите. Но тримата бяха странно мълчаливи и в други отношения. Дори в Кайриен хората говореха за себе си, макар и по малко, а тя бе чувала, че в Граничните земи отбягват Играта на Домове, но ето, че те почти нищо не разкриваха за себе си, колкото и да се мъчеше да им развърже езиците с малки историйки за младостта си в Кайриен и случки от Кулата. Рин поне се разсмиваше, когато разказът й беше смешен — след като разбереше, че трябва да се засмее, само тогава — но Лан и Букама всъщност изглеждаха смутени. Тя поне смяташе, че това чувство е изписано на лицата им; можеха и Айез Седай да учат как да пазят физиономиите си невъзмутими. Признаваха, че са срещали Айез Седай преди нея, но щом започнеше да разчопля, много деликатно, за да разбере къде и кога…
— Айез Седай има по толкова много места, че е трудно да ги запомни човек — отвърна й Лан една вечер, докато яздеха пред издължените си сенки. — Я по-добре да спрем при ония ферми отпред, да видим дали ще можем да си наемем някой плевник за през нощта. Други къщи няма да видим, преди да се е стъмнило съвсем.
Ето, това беше обичайното. Тези тримата можеха също така да учат Айез Седай на увъртащи отговори и отклоняване на въпросите.
Най-лошото бе, че тя все още представа си нямаше дали е възможно някой от тях да е Мраколюбец. Разбира се, нямаше същински повод да смята, че някоя от Сестрите в Канлуум е била Черна Аджа, а ако нямаше такава, то посещението на Рин в „Небесните порти“ можеше да е било по съвсем невинна причина, ала бдителността все пак я караше да продължава да ги разпитва. И продължаваше да поставя преграда около всеки от тях нощем. Не можеше да си позволи да се довери на никого освен Сюан. Дори на други Айез Седай, а още по-малко на мъже, които можеше да са замесени с тях.
На два дни път от Чачин, в село Равинда, най-сетне откри Авин Саера, първата жена, с която се заговори. Равинда беше процъфтяващо село, макар и доста по-малко от Манала, с широк площад от утъпкана пръст, служещ за тържище на хората от околните села, които идваха да разменят продукцията и изделията си и да пазаруват от амбуланти. Два фургона стояха разпрегнати насред тържището, високите им платнени покривала бяха накичени с грънци и тигани. Всеки от амбулантите току поглеждаше сърдито към конкурента си, въпреки многото хора, напиращи да си купят нещо. Равинда също така имаше новостроящ се хан, вече вдигаха втория му етаж, с парите, получени от госпожа Саера. Смяташе да го нарече „Бялата кула“.