Выбрать главу

— Мислите ли, че Сестрите може да възразят? — попита тя, загледана намръщено към табелата, вече издялана, боядисана и окачена над предната врата, след като Моарейн я посъветва да смени името. Според мащаба Кулата на табелата трябваше да е висока над сто стъпки! Авин беше пълна жена с вече прошарена коса, с дълга една стъпка кама с покрита със сребро дръжка, окачена на плетения кожен колан, и с жълто везмо по ръкавите на яркочервената блуза. Дарението явно беше привнесло празничност в ежедневието й. Накрая тя поклати глава. — Не разбирам защо ще го правят, милейди. Айез Седай, дето ни записваха имената в лагера, бяха мили и добросърдечни. — Щеше да разбере, още при първата Сестра, пожелала да се разкрие.

Моарейн съжали, че не може да си спомни коя Посветена беше записала името на Авин Саера и с това й бе втълпила името на детето. Синът на Авин, Мигел — десетото й дете! — се оказа родено на трийсет мили от Драконова планина и цяла неделя преди Прорицанието на Гитара. Такава небрежност в записването на чутото беше недопустима! Колко още деца в книжката й щяха да се окажат родени извън изрично указаните десет дни?

След като се отдалечиха от Равинда, явното задоволство на тримата, че не се е бавила, обърна къкрещия й яд срещу неизвестната Посветена към тях. О, не го показаха открито, но Моарейн чу Рин да казва: „Добре, че този път поне беше бърза“ — не съвсем благоразумно, след като можеше да ги подслуша — а Букама кисело промърмори в съгласие, след като поизостанаха зад нея. Лан яздеше напред, явно отбягвайки компанията й. Всъщност тя можеше да го разбере, но широкият му изправен гръб все едно я укоряваше. Започна да мисли как да го подреди през нощта. С по мъничко и за другите двама този път, може би.

Известно време не можа да измисли нищо, което да сложи капак на предишните й опити. После една оса избръмча край лицето й и тя я загледа как отлетя между дърветата край пътя. Оси. Добре, но не искаше да го убие.

— Господин Лан, алергичен ли сте към ухапване на оси?

Той се изви в седлото, дръпна юздите да обърне коня, но изведнъж изохка и ококори очи. Отпървом Моарейн не разбра нищо. А после видя стрелата, щръкнала от рамото му.

Без да мисли, тя прегърна Извора и сайдар я изпълни. Беше все едно, че отново е на изпитанието. Сплитовете й се появиха мигновено, най-напред шит от Въздух срещу стрелите около Лан, а после и около нея. Не можеше да каже защо ги заплете в този ред. Със Силата в нея и с изострени сетива, тя огледа дърветата, откъдето бе дошла стрелата, и улови движение малко зад първите. Потоци на Въздух излетяха да стегнат непознатия, който тъкмо в този момент пускаше нова стрела, пръчката се изви в дъга и лъкът се прекърши в тялото му. Само няколко мига й отне всичко това, от началото до края, по-бързо от всичко, което бе заплитала на изпитанието. Достатъчно, за да намерят целта си стрелите на Рин и Букама.

Тя простена отчаяно и пусна примките на Въздух, а мъжът залитна назад. Беше извършил опит за убийство, но Моарейн не беше искала да го задържи, за да го убият. Щяха да го екзекутират, след като го заведат при някой съдия, но не обичаше да се замесва в налагането на присъда, особено преди да е произнесена. Струваше й се, че е стигнала съвсем близо до използването на сайдар като оръжие, или в създаване на оръжие, което други да използват за убийство. Много близо.

Без да пуска сайдар, се обърна към Лан да му предложи Цяра, ала въпреки стрелата, стърчаща от гърба и пред рамото му, той не й остави възможност да заговори, обърна коня и препусна в галоп към дърветата, а там скочи от седлото и закрачи към падналия мъж. Букама и Рия бяха точно зад него. Със Силата в себе си, тя чу гласовете им съвсем ясно.

— Каниедрин? — каза стъписано Лан.

— Познаваш ли го тоя? — попита Рин.

— Защо? — изръмжа Букама и ботушът му изхрущя в ребрата на падналия мъж.

Отвърна му немощен и хлипащ глас:

— Злато. За какво друго? Още имаш… късмета на Тъмния… извърна се точно когато… иначе стрелата… щеше да те улучи в сърцето. Трябваше да… да ми каже… че е Айез Седай… а не само… та да убия първо нея.

Щом чу последните думи, Моарейн заби пети в хълбоците на Стрела, взе на галоп късото разстояние и скочи от седлото, готова да заплете за Цяра.

— Извадете стрелите от него — извика още докато тичаше към тях, надигнала наметалото и полите си, за да не се препъне. — Ако останат стрелите, Цярът няма да може да го запази жив!