Изведнъж той се обърна, мечът блесна в ръката му и за миг тя си помисли, че е решил да я нападне. Но вместо това той се смъкна на колене и мечът полегна върху дланите му.
— Кълна се в майчиното си име, ще го извадя от ножницата, щом заповядаш, и ще го прибера, щом заповядаш. Кълна се в майчиното си име, ще дойда, щом кажеш: „Ела“, и ще тръгна, щом кажеш: „Тръгни“. — Целуна стоманата и я погледна с очакване. Беше на колене, но пред него и крал на трон щеше да изглежда жалък. Е, тя щеше да го научи на малко унижение, заради самия него. И заради едно горско езерце.
— Остава още малко — каза тя и положи ръце на главата му.
Сплитът на Дух беше един от най-сложните, известни на Айез Седай. Затъка се около него, утаи се в него и се стопи. И тя вече го усещаше, така, както Айез Седай усещат своите Стражници. Всичките му чувства бяха стегнати на възелче в тила й, стоманена твърдост и решимост, остри като меча. Усещаше приглушената болка от стари рани, стъпкана и пренебрегната. Можеше да черпи от силата му при нужда, да го намира, колкото и далече да е. Бяха свързани.
Той плавно се надигна, прибра меча в ножницата и я изгледа.
— Онези, които не бяха там, я нарекоха Битката за Блестящите стени. Онези, които бяха, я наричат Кървавия сняг. Нищо повече. Знаят, че беше битка. В утрото на първия ден водех близо петстотин мъже. Кандорци, салдейци, доманци. До вечерта на третия ден половината бяха мъртви или ранени. Ако бях направил друг избор, някои от тези мъртви щяха да са живи. А други — да умрат в домовете си. Във война човек казва молитва за мъртвите и продължава напред, защото винаги има нова битка отвъд хоризонта. Кажи молитва за мъртвите, Моарейн Седай, и да тръгваме.
Стъписана, тя едва не зяпна. Беше забравила, че връзките са двупосочни. Той също знаеше чувствата й и явно можеше да долови нейните далеч по-добре, отколкото тя — неговите. След миг кимна, макар да не знаеше колко молитви ще трябват, за да прояснят ума й.
Хванал юздите на Стрела, той попита:
— Накъде ще тръгнем най-напред?
— Назад, към Чачин — призна тя. — А после Арафел и… — Толкова малко лесни за намиране имена оставаха. — Целият свят, ако потрябва. Или печелим тази битка, или светът загива.
Стреме до стреме, рамо до рамо слязоха от хълма и завиха на юг. Небето зад тях прогърмя и стана черно — поредната буря, дошла от Погибелта.