Но може би по-лошото от мисълта за поражението му беше фактът, че той щеше да прелива сайдин, мъжката половина на Единствената сила. При тази мисъл Моарейн не трепна, а направо потръпна. Сайдин таеше в себе си покварата на Тъмния. От време на време все още се намираха мъже, които се опитваха да преливат. Някои дори успяваха да се научат и преживяваха учението без учител — не лек подвиг. Сред жените едва една на четири оживяваше, опитвайки се да се научи сама. Някои от тези мъже предизвикваха войни — обикновено бяха Лъжедракони, мъже, които твърдяха, че са Преродения Дракон, докато други се стараеха да се прикриват в обикновен живот, но освен ако не ги хванеха, за да ги доведат в Тар Валон и да ги опитомят — да ги отрежат завинаги от Силата, — всички полудяваха. Това можеше да отнеме години или само няколко месеца, но беше неизбежно. Полудели мъже, които можеха да точат от Единствената сила, която въртеше Колелото на времето и движеше вселената. Историите бяха пълни с такива мъже и с ужасите, които бяха предизвикали. А Пророчествата казваха, че Преродения Дракон ще доведе до ново Разрушение на света. Щеше ли победата му да е нещо по-добро от победата на Тъмния? Да; да, трябваше да е. Дори Разрушението беше оставило живи хора, за да започне градежът отново след време. Тъмния щеше да остави само една костница. А и най-малкото, Пророчествата поне не обръщаха гръб на желанията на Посветени. Или на молитвите на народите.
— Това, което мисля, е, че Амирлин ни каза да не говорим за него — отвърна тя.
Сюан поклати глава.
— Каза ни да не казваме на други. След като вече го знаем, смятам, че е съвсем редно да го обсъдим помежду си. — Прекъсна, щом на ъгъла точно пред тях се появи дебела слугиня с Пламъка на Тар Валон на гърдите.
Докато ги подминаваше, кръглата жена ги изгледа подозрително над дългия си нос. Сигурно изглеждаха гузни. Мъжете слуги често се правеха на слепи пред това, което се канят да правят Посветени или дори новачки; може би защото искаха да се бъркат колкото се може по-малко с Айез Седай, отколкото изискваше работата им. Жените слуги, от друга страна, ги следяха почти толкова зорко, колкото Сестрите.
— Стига да внимаваме — въздъхна Сюан, след като жената в ливреята се отдалечи достатъчно, за да не чуе. Колкото и уверена да изглеждаше, че е в реда на нещата да го обсъдят помежду си, като че ли се задоволи да не каже нищо повече, чак докато не стигнаха отсека на Посветените в западното крило на Кулата.
Там галериите с каменни перила в кухия кладенец обикаляха около малка градина на три етажа по-долу. Градината включваше едва шепа вечнозелени храсти, щръкнали над снега по това време на годината. Престъпеше ли някоя Посветена границата, можеше много бързо да се озове долу и да чисти снега с лопата — Сестрите вярваха твърдо, че физическият труд укрепва характера — но напоследък нито една не си беше докарвала тази неприятност. Отпуснала ръце на перилото, Моарейн погледна към светлото небе на зимната утрин, над шестте смълчани галерии отгоре. Дъхът й се вдигаше на бели валма пред лицето й. Тръбите тук се чуваха по-ясно, отколкото в коридорите, а миризмата на дим във въздуха беше по-остра.
В този кладенец имаше стаи за над сто Посветени, както и в един втори като него. Бройките сигурно нямаше да й хрумнат, ако не беше Прорицателството на Гитара, само че си беше мислила за тях и преди. Бяха се врязали в мозъка й като с киселина. Пространство за над двеста Посветени, но вторият кладенец беше запечатан, откакто се помнеше всяка жива Айез Седай, а от тукашните стаи бяха заети едва малко над шестдесет. Квартирите на новачките също представляваха два кладенеца, със стаи за близо четиристотин момичета, но единият от тях също отдавна беше затворен, а в другия имаше по-малко от сто. Чела беше, че някога новачките, както и Посветените, ги настанявали по две в стая. Някога половината от момичетата, въведени в Книгата на новачките, били изпитвани за пръстена; по-малко от двайсет от сегашните новачки щяха да бъдат допуснати. Кулата беше построена, за да приютява три хиляди Сестри, но в момента я обитаваха едва четиристотин двайсет и три, с може би два пъти повече, пръснати в различните държави. Тези числа все още я пареха като киселина. Никоя Айез Седай нямаше да го каже на глас, а тя нямаше и да посмее да го изрече там, където някоя Сестра можеше да го чуе, но Бялата кула пропадаше. Кулата пропадаше, а Последната битка предстоеше.