Никоя от щуротиите, които двете със Сюан правеха, не беше злонамерена, разбира се. Натъркването на долната риза на някоя омразна Посветена със сърбел не влизаше в сметката. Елайда беше превърнала първата им година като новачки в истинска мизерия, налагаше им стандарти, на които никоя не можеше да отговори, но настояваше точно те двете да го правят. Втората година, откакто си спечели шала, беше най-лошата, докато не напусна Кулата. Повечето им лудории бяха много по-добронамерени, въпреки че и най-невинните можеха да им докарат бързо наказание, особено ако жертвата е някоя Айез Седай. Най-големият им триумф беше напълването на най-големия фонтан в Бялата градина с тлъсти зелени жаби една нощ миналото лято. Най-големият, отчасти заради самата му трудност, а отчасти — защото не можаха да ги разкрият. Вярно, няколко Сестри ги попоглеждаха с подозрение, но за щастие никоя не можа да докаже, че са го направили те. За щастие разпитването дали са го направили не се прилагаше спрямо Посветените. Пъхането на жаби във фонтана можеше и да не доведе до гостуване в кабинета на Наставницата на новачките, но излизането от терена на Кулата без разрешение, за да ги купят — при това през нощта! — със сигурност щеше да им го докара. Моарейн се надяваше, че Сюан не крои някоя нова лудория след този разговор за нарушаването на правила. Самата тя се чувстваше уморена; нямаше начин да не ги хванат.
— Ти ли почваш първа, или аз? — попита тя. Упражнението може би щеше да разсее Сюан достатъчно, за да не мисли за щуротии.
— Ти имаш повече нужда от упражняване. Тази сутрин ще се съсредоточим върху теб. И следобед. И довечера.
Моарейн отвърна с гримаса, но си беше истина. Изпитанието за шала се състоеше в създаването на сто различни сплита, съвършени и в точен ред, докато си под голям стрес. И през цялото време трябваше да изразяваш пълно спокойствие. В какво точно щеше да се изрази стресът те не знаеха, освен че щеше да има опити да ги разсейват и да ги изваждат от равновесие. За упражнение двете си осигуряваха една на друга разсейки, а Сюан много я биваше в това да я разсее и в най-лошия момент да я ядоса. Ядосаш ли се прекалено, изобщо не можеш да задържиш сайдар; дори след шестте години боравене с него преливането изискваше поне грам спокойствие. Виж, самата Сюан рядко биваше неспокойна, а нервите си ги държеше в желязна хватка.
Моарейн прегърна Верния извор и усети как сайдар я изпълни. Не толкова, колкото можеше да задържи, но достатъчно за упражнение. Преливането беше изтощителна работа и колкото повече от Силата прелееш, толкова по-лошо ставаше. Дори това малко количество прониза цялото й естество, изпълни я с радост и с живот, с възбуда. Чудото му беше почти изтезание. Когато за първи път беше прегърнала сайдар, не знаеше да плаче ли, или да се смее. Веднага изпита подтик да привлече още и насила потисна желанието си. Всичките й сетива бяха станали по-ясни, по-остри със Силата у нея. Стори й се, че едва ли не чува туптежа на сърцето на Сюан. Долавяше въздушните течения, галещи лицето и дланите й, а цветовете по ръбовете на роклята на приятелката й станаха по-ярки, бялото на вълнения плат — още по-бяло. Можеше да различи малки пукнатинки по дървената ламперия, които щеше да види само ако си опреше носа до тях, ако я нямаше изцяло облялата я отвътре Сила. Беше възбуждащо. Чувстваше се… по-жива. Част от нея съжаляваше, че не може да държи сайдар във всеки свой миг на будност, ала това беше строго забранено. Това желание можеше да доведе до извличане на все повече и повече, докато най-накрая не извлечеш повече, отколкото можеш да издържиш. А това щеше или да те убие, или да изгори от теб способността да преливаш. Да изгубиш това… блаженство беше по-лошо и от смърт.
Сюан седна на един от столовете и сиянието я обкръжи. Моарейн, разбира се, не можеше да види светлината около себе си. След като изтъка преграда срещу подслушване около вътрешността на стаята и я прилепи по стените, пода и тавана, Сюан я завърза, за да не се налага да я поддържа. Държенето на два сплита наведнъж беше два пъти по-трудно, отколкото ако са поотделно, три — два пъти по-трудно, отколкото два. По-нататък думата „трудно“ вече не стигаше за обяснение, въпреки че беше постижимо. После Сюан махна на Моарейн да се обърне с гръб.
Моарейн изгледа намръщено преградата, но се подчини. Щеше да й е лесно да избегне разсейването, ако можеше да вижда сплитовете, които й подготвя Сюан. Но защо и тази преграда срещу подслушване? Ако някой опреше ухо до вратата, нямаше да може да чуе, дори да запищеше с цяло гърло. Сюан, разбира се, едва ли се канеше да я накара да пищи. Не. По-скоро това трябваше да е първата част от опита й да я обезпокои, да я накара тъкмо да се зачуди над това. Усети как Сюан започна да борави с потоци — Земя и Въздух, после Огън, Вода и Дух, после Земя и Дух, все в различен ред. Без да я вижда, нямаше как да отгатне дали прави сплит, или просто пробва с друга разсейка. Вдиша дълбоко и се съсредоточи върху пълното си спокойствие.