Повечето сплитове в изпитанието бяха изключително сложни и бяха създадени изключително за него. Странно, нито един от тях не изискваше никакви жестове, след като доста сплитове ги включваха. Движението всъщност не беше част от сплита, само дето ако не го направиш, сплитът нямаше да се получи. Предполагаше се, че жестовете очертават определени пътеки в ума ти. Липсата на жестове създаваше впечатлението, че използването на ръцете може да ти липсва поне за част от изпитанието, а това звучеше злокобно. Друга странност се съдържаше в това, че никой от тези невероятно сложни сплитове всъщност не вършеше нищо и дори да се направеха погрешно, нямаше да доведат до нищо опасно. Не прекалено опасно, във всеки случай. С много от сплитовете това си беше съвсем реална възможност. Някои от най-простите можеше да се окажат гибелни, ако съвсем малко ги изкривиш. По време на изпитанието бяха умирали жени, но явно не заради оплескването на сплит. Все пак една грешка с първия можеше да предизвика оглушителен гръм.
Тя преля много тънки нишчици Въздух и ги заплете малко по-така. Сплитът беше съвсем прост, но колкото и малки да са нишките, сайдар не можеше да се насилва. Силата беше като огромна река, течаща неумолимо напред; опитай се да я насилиш и ще те отнесе като суха клонка по река Еринин. Човек трябваше да използва тази смазваща мощ и да я насочва както поиска. Тъй или иначе, размерът не беше уточнен, а по-малкият означаваше по-малко работа, пък и шумът щеше да е по-малко, ако Сюан успееше да…
— Моарейн, мислиш ли, че Червените ще могат да се въздържат и да го оставят на мира?
Моарейн подскочи още преди сплитът, който правеше, да гръмне като тъпан. От всяка Сестра се очакваше да се справя с мъж, способен да прелива, ако се натъкне на такъв, но Червените бяха съсредоточили цялата си дейност върху това да ги излавят. Сюан имаше предвид бебенцето. Това обясняваше преградата. А може би и приказките за нарушаването на правилата. Май не беше толкова сигурна, колкото се правеше, че Тамра не би възразила, ако си поговорят за детето. Моарейн я изгледа ядосано през рамо.
— Не спирай — рече спокойно Сюан. Все още преливаше, но не правеше нищо, освен да държи потоците. — Наистина ти трябва упражняване, щом се оплете с този. Е, мислиш ли? За Червените?
Този път сплитът произведе в протегнатата длан на Моарейн сребристо-синкаво кръгче с размерите на малка монета. Формата също така не беше уточнена, друга странност, но кръгчетата и топчетата бяха най-лесните. Изтъкана от Въздух, но твърда като стомана, „монетата“ леко хладнееше в ръката й. Моарейн освободи сплита и тя изчезна, оставяйки само утайка от Силата, която също щеше скоро да се разнесе.
Следващият сплит беше един от сложните и безполезните, изискващ всичките Пет сили, но Моарейн отговори на въпроса, докато го заплиташе. Можеше все пак да говори и прелива едновременно. Въздух и Огън ей така, а пък Земя — ей тъй. Дух, после пак Въздух. Заплиташе, без да спира. Неизвестно защо, човек не можеше да държи тези сплитове дълго време недовършени — разпадаха се в нещо съвсем друго. Пак Дух, после Огън и Земя — заедно.
— Ще им трябват двайсет години, докато разберат. Или почти толкова, в най-лошия случай. В най-добрия ще им трябва повече. — Момичетата понякога, макар и рядко, започваха да преливат още на дванайсет-тринайсет години, ако бяха родени с искрата, но дори с искрата момчетата никога не го правеха преди осемнайсет или деветнайсет, освен ако не се опитаха да го научат, а при някои мъже искрата не се появяваше, докато не станат чак на трийсет. Пак Въздух, после Дух и Вода, всичко поставено точно на мястото му. — Освен това той ще е Преродения Дракон. Дори Червените ще трябва да се погрижат да не бъде опитомен, преди да свърши Последната битка. — Мрачна съдба. Да спаси света, ако може, та после за награда да го откъснат от това чудо. В Пророчеството не се споменаваше за милост, нито за подчиняване на молитви. Пак Земя, после Огън, после още Въздух. Нещото заприличваше на най-безнадеждния възел на света.