— Дали ще е достатъчно това? Чувала съм, че някои Червени изобщо не си дават зор да хващат тези нещастни мъже живи.
Тя също го беше чувала, но беше само слух. И нарушение на закона на Кулата. Сестра можеше да бъде набита с брезови пръчки за това и после — най-вероятно прокудена в някоя далечна ферма, за да премисли известно време престъплението си. Трябваше да се смята за убийство, но предвид онова, което тези мъже можеха да причинят, ако ги оставеха на воля, Моарейн почти разбираше защо не е. Още Дух отгоре, после Земя да подпъхнем вътре. Невидими пръсти пробягаха по хълбоците и после под мишниците й. Имаше гъдел и Сюан го знаеше много добре, но дружката й трябваше повечко да се постарае, ако търсеше ефект. Почти не трепна.
— Както някой ми каза наскоро, учи се да търпиш това, което не можеш да промениш — подхвърли лукаво Моарейн. — Колелото на времето тъче така, както пожелае, а Аджите правят каквото правят. — Още Въздух, и Огън ей… така, мъничко Вода, а сега Земя и Дух. После — и от петте наведнъж. Светлина, какво ужасно кълбо! И още не беше довършено.
— Аз пък мисля… — почна Сюан, но вратата се отвори с трясък и мразовитият въздух отвън помете всичката топлина от огъня. Както беше изпълнена със сайдар, с изострените си сетива, Моарейн изведнъж се почувства сякаш покрита с ледена кора от глава до пети.
Заедно със студа през вратата влетя и Миреле Беренгари, Посветена от Алтара, която бе спечелила пръстена в същата година като тях. С маслиненотъмна кожа, красива и висока почти колкото Сюан, Миреле беше общителна и също така много жизнена, с грубовато чувство за хумор и с буен нрав, още по-лош и от този на Моарейн, когато си изтървеше нервите. Като новачки, двете бяха започнали с разгорещени свади и накрая по някакъв начин бяха станали приятелки. О, не толкова близки като със Сюан, но все пак приятелки, и това бе единствената причина да не й се сопне сега, че влиза, без да е почукала. Не че щяха да я чуят, ако беше потропала, с поставената преграда. Не че това имаше значение. Въпрос на принцип все пак!
— Колко остава според вас до Последната битка? — попита Миреле веднага щом затръшна вратата. Изгледа полудовършения сплит пред Моарейн и преградата около стаята и се ухили широко. — Упражняваме се за изпитанието, както виждам. Накара ли я вече да заквичи, Сюан? Мога да ти помогна, ако искаш. Знам един сигурен начин да я накарам да заквичи като прасенце, уловено в мрежата.
Моарейн пусна бързо сплита да се разсипе, преди да е успял да се разпадне, и двете със Сюан се спогледаха сконфузено. Откъде можеше да знае Миреле?
— Не съм квичала като… като каквото каза — отвърна тутакси тя, колкото да спечели време. Повечето шегички на Посветените бяха насочени към други Посветени, а бройката на Миреле почти настигаше тази на Моарейн и Сюан. Точно тая, за която беше намекнала, включваше лед посред най-горещото лято, когато и на сянка се чувстваш като в пещ. Но все пак тя не беше квичала като прасе!
— Какво имаш предвид, Миреле? — предпазливо попита Сюан.
— Ами айилците, разбира се. Какво друго мога да имам предвид?
Моарейн отново се спогледа със Сюан, този път — с огорчение. Много Сестри твърдяха, че различни пасажи от Пророчествата за Дракона се отнасят за айилците. Разбира се, също толкова много заявяваха, че не е така. В началото на войната беше възникнал доста оживен спор по темата. Още малко и щяха да почнат да си викат една на друга, ако не бяха Айез Седай. Но с това, което знаеха сега, всички тези неща се бяха изплъзнали от главата на Моарейн, а явно че и със Сюан беше така. Пазенето на тайната щеше да изисква изключителна бдителност.
— Двечките си имате някаква тайна, нали? — каза Миреле — Не знам други да имат тайни като вас двете. Е добре, не си и помисляйте, че ще питам, защото изобщо няма да питам. — По физиономията й личеше, че умира да попита.
— Не сме ние, които ще кажем — отвърна Сюан и веждите на Моарейн се вдигнаха нагоре, преди да успее да овладее лицето си. Какво си въобразяваше Сюан? Да не би да се канеше да играе Даес Дай-мар? Моарейн се беше опитвала да я научи как действа Играта на Домове. В Кайриен дори слугите и селяните знаеха как да маневрират, за да спечелят предимство и да отклоняват другите от своите планове и тайни. В Кайриен благородниците, както и простолюдието, просто живееха с Даес Дай-мар, повече, отколкото където и да било другаде, а Играта се играеше навсякъде, дори по земи, където всички го отричаха. Но въпреки всичките й усилия, Сюан така и не беше проявила особена възприемчивост. Просто си беше прекалено праволинейна. — Но с Моарейн можеш да ми помогнеш — още по-изненадващо продължи приятелката й. — Тя вече твърде добре познава номерата ми.