Миреле се засмя, потърка весело ръце, седна на втория стол и светлината на Силата изригна около нея.
Намръщена, Моарейн отново се обърна с гръб и подхвана втория сплит, но Сюан каза:
— Отначало, Моарейн. Не бъди глупава. Редът трябва да се набие в главата ти толкова твърдо, че нищо да не може да те обърка.
С лека въздишка, Моарейн отново направи сребристо-синята монета от Въздух, след което продължи.
Сюан беше права донякъде, че вече е свикнала с номерата й. Обичаше да използва гъделичкания във възможно най-неподходящия момент, изненадващи боцкания по неприятни места, смущаващи ласки и стряскащи шумове точно до ухото ти. Както и да казва най-стъписващите неща, които можеше да измисли, а имаше доста живо въображение, дори след като Сестрите бяха поработили над езика й. Ала това, че знаеше номерата й, ни най-малко не й помогна да запази пълно самообладание. На два пъти се наложи да започне отначало заради Сюан. Миреле беше още по-лоша. Тя пък обичаше лед. Лед се правеше лесно, използваш Вода и Огън, за да го извлечеш от въздуха. Но на Моарейн много щеше да й хареса, ако видеше Миреле да го материализира под своята рокля, на най-лошите места. Миреле също така преливаше потоци, за да я щипва коварно тук-там и да я плесва с камшик, а понякога я изпердашваше доста силно по задника. При това щипанията и ударите си бяха съвсем истински; отоците които оставяха, също бяха истински. Веднъж Миреле я вдигна на една стъпка над пода с въжета от Въздух — беше сигурна, че е тя; Сюан никога нямаше да й направи такова нещо — и бавно я обърна с главата надолу и с крака към тавана, тъй че полите й се изсипаха върху главата. С разтуптяно сърце и почти на ръба на паниката, тя издърпа с ръце полите от лицето си. Не беше от свян; трябваше да продължи да заплита. Можеш да задържиш един сплит, без да го виждаш, но не можеш да го плетеш, а пък ако точно тази мешавица от Петте сили се разсипеше, щеше да я жегне много болезнено, все едно че си е тътрила краката по пода и се е убола на железен пирон. Само че три пъти по-болезнено от това. Точно този успя да го довърши успешно, но общо взето Миреле я извади от съсредоточението четири пъти!
Раздразнението й от това започна да се усилва, но не към Миреле, а към самата нея. Едно от нещата, с които всички Посветени бяха съгласни, бе, че каквото Сестрите ти направеха по време на изпитанието, щеше да е по-лошо от всичко, което можеха да измислят приятелките ти. И ако наистина ти бяха приятелки, щяха да ти направят най-лошото, което могат да измислят, освен да те наранят сериозно, само за да ти помогнат да се подготвиш. Светлина, щом Миреле и Сюан можеха да я накарат да се провали шест пъти за толкова кратък срок, можеше ли изобщо да се надява, че ще успее в истинското изпитание? Но продължи с непоколебима решителност. Щеше да мине, и то на първия опит. Щеше!
Тъкмо започваше да прави отново втория сплит, когато вратата пак се отвори и тя пусна нишките да се стопят, като при това с неохота пусна и сайдар. Винаги съществуваше тази неохота при пускането му. Самият живец сякаш се изцеди от нея заедно със Силата; светът стана сив и безлик. Но все едно, нямаше да й остане време да го довърши преди урока й с новачките. На Посветените не им се разрешаваше да имат часовници, те бездруго бяха доста скъпи, за да си го позволят, а гонговете, които кънтяха на всеки час, не винаги се чуваха вътре в Кулата, тъй че най-добре беше да развиеш остро чувство за време. На Посветените не се позволяваше да закъсняват, също както и на новачките.
Жената, която стоеше на прага на отворената врата, не беше приятелка. По-висока от Сюан, Тарна Фийр беше от северната част на Алтара, близо до Андор, но светлорусата й коса не беше единствената й отлика с Миреле. На Посветените не се позволяваше да бъдат нагли, но само ако погледнеше човек тези хладни сини очи, щеше да разбере, че е тъкмо такава. При това не притежаваше никакво чувство за хумор и доколкото се знаеше, никога не беше изигравала шега на никоя. Тарна беше спечелила пръстена година преди Сюан и Моарейн, след девет години като новачка, и беше имала много малко приятелки като новачка, а още по-малко — сега. Като че ли не забелязваше тази липса. Да, доста по-различна беше от Миреле.
— Трябваше да очаквам, че ще ви заваря и трите — каза хладно тя. Топлото у нея май никога го нямаше. — Не мога да разбера защо просто не се съберете в една стая. Ти да не би да си се включила вече в кръжочето на Сюан, Миреле? — Всичко това го изрече ей така, съвсем между другото, но очите на Миреле взеха да святкат. Сиянието около Сюан беше загаснало, но Миреле продължаваше да държи Силата. Моарейн само се надяваше, че няма да е толкова безразсъдна да я използва.