— Върви си, Тарна — каза Сюан и махна пренебрежително с ръка. — Имаме работа. И затвори вратата, ако обичаш. — Тарна не помръдна.
— Трябва да побързам за урока си с новачките — каза Моарейн на Сюан все едно, че Тарна не съществуваше. — Тъкмо се учат да правят топка от огън и ако ме няма, някоя като нищо ще вземе да се опита. — На новачките беше забранено да преливат и дори да прегръщат Извора, без някоя Сестра или някоя от Посветените да наднича зад раменете им, но все едно го правеха при най-малката възможност. Новите момичета всъщност така и не можеха да повярват в опасностите, произтичащи от това, докато по-старите винаги бяха сигурни, че знаят как да ги избегнат.
— Новачките днес са в почивен ден — каза Тарна, — тъй че занятия няма да има. — Това, че я пъдеха и пренебрегваха, изобщо не я огорчи. Нищо не можеше да я развълнува. Тарна несъмнено щеше да си вземе с лекота изпита за шала още на първия опит. — Посветените ни викат в Овалната лекционна зала. Амирлинката ще ни изнесе слово. И още нещо, което трябва да знаете. Гитара Морозо е умряла само преди час.
Светлината, обкръжила Миреле, угасна.
— Това значи криехте двете! — възкликна тя. Очите й засвяткаха по-горещо, отколкото преди малко към Тарна.
— Казах ти, че не ние ще кажем — отвърна Сюан. Отговор на Айез Седай от игла до конец. Достатъчен, за да накара Миреле да кимне, макар и неохотно. А кимването си беше неохотно. Очите й не изгубиха пламъка си. Моарейн очакваше, че между двете със Сюан много скоро ще се разгори смайваща свада с много лед.
Все така без да затваря вратата — тази жена като Сестра ли беше имунизирана срещу студ, що ли? — Тарна изгледа първо Моарейн, а после Сюан.
— Точно така — вие двете трябваше да сте на дежурство. Какво стана? Всички останали чухме само, че е умряла.
— Тъкмо й подавах чаша чай, когато тя ахна и падна мъртва в ръцете ми — отвърна Моарейн. Което беше още по-добър айезседайски отговор, отколкото този на Сюан; всяка думичка бе вярна, като в същото време избягваше цялата истина.
За нейна изненада, по лицето на Тарна пробяга сянка на тъга. Бързо се стопи, но се появи все пак. Тарна никога не показваше чувства. Все едно, че беше издялана от камък.
— Гитара Седай беше велика жена — промърмори тя. — Ще ни липсва ужасно.
— Защо ще ни говори Амирлин? — попита Моарейн. Явно смъртта на Гитара вече бе огласена и според обичая погребението й щеше да е утре, тъй че не беше нужно това да се обявява. Тамра, разбира се, не се канеше да съобщава на Посветените за Прорицанието, нали?
— Не знам — отвърна Тарна, отново хладна, та дори ледена. — Но не мисля, че е разумно да стоим тук и да си бъбрим. Казаха на всички веднага да оставят закуската. Ако изтичаме, можем и да успеем да влезем, преди да е дошла Амирлин.
От Посветените се изискваше да се държат до известна степен с достойнство, в подготовка за деня, в който щяха да стигнат до шала. От тях определено не се очакваше да тичат, освен когато им е заповядано. Но този път затичаха, и още как, Тарна по-малко припряно от другите три, вдигнали полите си до колене и без да обръщат внимание на стъписаните погледи на слугите в ливреи по коридорите. Айез Седай не караха Амирлинския трон да ги чака. Посветените не можеха и да си помислят за това.
Овалната лекционна зала, с венеца от разбовани спирални ивици под леко скосения купол на покрива, изрисуван с небе и бели облачета, се използваше рядко. Моарейн и останалите се оказаха последните пристигнали Посветени, но редиците лъскави дървени пейки бяха запълнени едва на четвъртина. Врявата от гласове на Посветени, подхвърлящи предположения защо Амирлин е решила да се обръща към тях, като че ли само подчертаваше колко са малко в сравнение с онова, което залата можеше да побере. Моарейн твърдо избута от главата си смаляващите се числа. Може би ако Сестрите… Не, нямаше точно сега да се отдава на размисъл.
За щастие, подиумът все още беше празен. Двете със Сюан си намериха места най-отзад в тълпата, а Тарна седна близо до тях, но подчертано не с тях. Умееше да се загръща в тази своя надменност като с плащ. Миреле, все още нацупена, че не са й казали за Гитара, закрачи сърдито чак до другия край на реда и седна там. Половината жени в залата приказваха една през друга. Беше почти невъзможно да се разбере какво точно говори всяка поотделно, а малкото, което Моарейн успяваше да долови, си беше пълна глупост. Всички щели да бъдат изпитани за шала? Тутакси? На Алдерин сигурно мозъкът й се беше поболял, да дрънка такива дивотии. Какво пък, възбудима си беше. Брендас беше още по-тежък случай. Обикновено склонна към благоразумие, сега тя твърдеше, че всички щели да ги върнат по домовете им, защото Гитара била Предрекла края на Бялата кула или на света, може би. До обяд сигурно щяха да се появят поне десетина подобни приказки за това, че Гитара е имала Прорицание, ако вече не бяха се появили и повече — слуховете цъфтяха в квартирите на Посветените като рози в парник, — но на Моарейн нито един не й харесваше. За да опази тайната им, щеше да й се наложи да върти истината като пумпал, поне през следващите няколко дни. Само дано да успееше.