Едва ли беше възможно в залата да стане още по-тихо, но стана. Моарейн имаше чувството, че чува дишането на жените наоколо, само дето никоя като че ли не дишаше. Когато някоя Айез Седай излезеше по широкия свят и изчезнеше, както се случваше понякога, първата мисъл винаги беше за Белите плащове. Чедата наричаха Айез Седай Мраколюбки и твърдяха, че пипането на Единствената сила е кощунство, наказуемо със смърт, присъда, която всички те бяха готови да изпълнят с най-голяма охота. Никой не можеше да разбере защо изобщо бяха дошли да помагат в отбраната на Тар Валон. Никоя от Посветените поне.
Погледът на Амирлин бавно обходи редиците. Накрая тя кимна, доволна, че предупрежденията са се набили в главите им.
— Вече оседлават конете ви при Западната конюшня. В дисагите ще има храна за през деня и всичко друго, което ще ви трябва. Сега се върнете по стаите си, обуйте си здрави обуща и си закърпете наметалата. Денят ще е дълъг и студен. Вървете в Светлината. — Това беше знак, че ги освобождава, и всички започнаха почти едновременно да отвръщат с реверанси, но щом взеха да тръгват към изхода, тя добави, сякаш просто й беше хрумнало в последния момент.
— Ах, да. — Думите накараха всички да спрат по местата си и да се обърнат. — Когато записвате името на жената, вписвайте също така името на бебчето и пола му, деня, в който се е родило и точно къде. Записите на Кулата трябва да са пълни в това отношение. Можете да тръгвате. — Все едно, че това, което беше оставила за най-накрая, не беше най-важното. Точна картинка как умееха Айез Седай да крият нещата. Не случайно според някои тъкмо Айез Седай бяха измислили Играта на Домове.
Моарейн не можа да се сдържи да размени няколко възбудени погледа със Сюан. Сюан мразеше всичко, което намирисва на чиновническа работа, но този път се беше ухилила широко. Щяха да помогнат да се намери Преродения Дракон. Само името му, разбира се, както и името на майка му, но това бе толкова близо до приключение, колкото една Посветена можеше да се надява.
Глава 4
Напускане на Кулата
Стаята на Моарейн почти с нищо не се различаваше от тази на Сюан. Квадратната й масичка с четирите книги върху нея и двата стола без възглавнички и с прав гръб можеше да са дошли от същата селска къщичка като на Сюан. Леглото й беше по-тясно, иллианският й килим — кръгъл и на цветчета, позакърпен на няколко места, а умивалникът й беше претърпял сериозен удар преди време. Огледалото имаше пукнатина в единия ъгъл. Като се изключеше всичко това, все едно че бяха в една и съща стая. Тя изобщо не си направи труд да разпали огъня. Беше си загърнала жарта по-грижливо от Сюан, но нямаше толкова време, че да се занимава със студа в стаята.
Бръкна най-отдолу в гардероба, малко по-голям от този на приятелката й, и също толкова невзрачен, измъкна чифт дебели обуща, огледа ги и направи гримаса. Грозни неща от дебела кожа. Но обущата щяха да й пазят сухо в снега, а чехлите — не. Извади и вълнени чорапи, седна на края на неоправеното си легло и ги навлече върху тези, които вече носеше. За миг си помисли дали да не си обуе и втори чифт. Колкото и студено да беше вътре в Кулата, там, където отиваше, щеше да е по-студено. Но времето беше кратко. А и не искаше да си сваля роклята в този леден въздух. Записването на имена със сигурност щеше да става в нещо като навес, с огън или мангал за топло. Нямаше начин. Повечето хора в лагера щяха да ги взимат за Сестри точно както беше намекнала Тамра.
След това измъкна от гардероба тесен, изплетен от кожа колан със сребърна тока и простичка кания, в която лежеше тънка, инкрустирана със сребро кама с острие малко по-дълго от дланта й. Не я беше носила, откакто пристигна в Кулата, и отначало й се стори непривична, увиснала на кръста й. Може би беше забранено да използва Силата, за да се защити, но виж, камата щеше да свърши добра работа, ако се наложеше. Прехвърли кесията от белия кожен колан, който лежеше на леглото, и за миг се замисли. То хубаво, че според Тамра всичко, което щеше да им потрябва, е приготвено, но да зависиш от някой, дори това да е Амирлинския трон, че ще ти осигури всичко, беше неразумно. Напъха костеното си гребенче и четката с костената дръжка в една кожена чантичка. Колкото и спешна да беше необходимостта да събират имена, съмняваше се, че ако някоя Посветена се остави дълго да ходи неспретната, ще се отърве само с резки укори. След това дойдоха хубавите й ръкавици за езда от тъмносиня кожа, със съвсем мъничко бродерийка по гърба, а към тях — и комплектчето за шиене в резбованата кутийка от черно дърво, кълбенце здрав конец, два чифта резервни чорапи в случай, че тези, които носеше, се намокреха, няколко кърпи с различна големина и още няколко други неща, които можеше да се окажат нужни, в това число ножче, което се сгъваше, за острене на гъши пера в случай, че се окажеше, че ще използват точно това. Сестрите никога не биваха принуждавани да се примиряват с подобни неудобства, но те не бяха Сестри.