— Ми, тя е Кареме Моули, Айез Седай, а момиченцето й е Еля. — Чудо на чудесата, лейди а’Конлин като че ли се примири, че слугинята говори преди нея. Остави това, ами и въсенето й изчезна и вече гледаше напрегнато Моарейн. Май твърдият тон беше единственото необходимо нещо. Както и да те мислят за Айез Седай.
— От кой град или село? — попита Моарейн, докато записваше.
— И къде точно е родено момиченцето ви? — чу в същия момент въпроса на Сюан. Сюан си беше свалила ръкавиците, подарък за рождения й ден от Моарейн, да ги опази от мастилени петна. Нетърпеливата, облечена в коприна жена пред нея можеше да мине за хубавица, ако не беше нещастният й нос. Беше също така доста височка, близо педя по-висока от Сюан. — В плевник на една миля западно оттук? Не, едва ли е мястото, където бихте очаквали да родите наследничката си. Може би не е трябвало да тръгвате навън толкова близо до срока си, да не говорим за боевете наоколо. А да знаете за някоя жена, която е родила през последните шестнайсет дни, но не е тук? Не ми отвръщайте така нахално, милейди, просто отговорете на въпроса ми. — Дамата го направи без повече възражения. Но пък и поведението на Сюан не допускаше никакви възражения или капризи. Нито повишаваше тон, нито говореше рязко; просто беше очевидно, че тя командва тук. Как го правеше?
Каквото и да си беше мислила Моарейн за приключението, свързано с търсенето на Преродения Дракон, всичко набързо се изпари, наред с възбудата от това, че са извън стените на града. Непрекъснатото задаване на едни и същи въпроси и записването на отговорите, грижливото отделяне на запълнените страници, за да засъхнат, и започването на нова страница скоро се превърна в ужасна досада. Единствените прекъсвания на тази монотонна дейност бяха паузите, докато си постопли ръцете над мангала от нейния край на масата. Неописуемо удоволствие при дадените обстоятелства, след като пръстите я заболяваха от студа, но едва ли можеше да й донесе някаква тръпка на възбуда. Единствената изненада бяха многото немурандийки. Войниците, тръгнали на война, май често си взимаха за жени чужденки. След известно време наковалните отново започнаха да кънтят, а и някакви хора, които поправяха един фургон, също заудряха с чукове, за да наместят едно оправено колело. От това чукане и дрънчене главата щеше да я заболи. Всичко беше съвсем отчайващо.
Полагаше усилия да не изкара негодуванието си на жените пред себе си, въпреки че някои от тях се стараеха да й дадат повод. Някои благороднички трябваше да бъдат разубеждавани да не изреждат цялото си родословие чак до времето на Артур Ястребовото крило, че и по-назад, а някои от просто облечените жени не искаха да кажат името на бащата или откъде са дошли, въсеха се подозрително, сякаш това беше някаква хитрина, целяща да ги лиши от парите, но с повечето беше достатъчно да ги изгледаш строго, за да се усмирят. Дори и мурандийките не искаха да прекаляват с жени, които те смятаха за Айез Седай, а тази представа се разпространяваше бързо. С това опашката се придвижваше малко по-гладко, въпреки че движението й изобщо не можеше да се нарече бързо.
Очите на Моарейн често пробягваха към жените, които виждаше да обикалят наоколо с наедрели кореми. Някои се спираха да погледнат към масата, сякаш си мислеха кога ли ще им дойде ред и те да застанат на опашката. Някоя от тях можеше да се окаже майката на Преродения Дракон, най-малкото ако решеше по някаква причина да иде да роди точно на Драконова планина. Единствените две бебчета, родили се днес, след Прорицателството на Гитара, бяха момичета, и като всички други новородени, се бяха родили в границите на една миля около лагера. Друга някоя Посветена щеше да намери момченцето, без да знае какво е намерила. Тя самата вероятно нямаше да чуе за това с години. Светлина, това не беше честно. Тя знаеше, но какво от това?
Някъде към обед Моарейн вдигна глава и видя пред себе си слаба млада жена в тъмни вълнени дрехи, с увито в одеяло в прегръдката й дете.
— Сюза Вин, Айез Седай — промълви хрисимо жената. — Това съм аз. А това е моя Кирил — добави тя и погали момченцето по главичката.
Моарейн можеше и да няма опит с бебета, но можеше да различи половингодишно дете от новородено. Но докато отваряше уста да каже на жената да не се опитва да я прави на глупава, Сюан за миг я докосна по ръката. Това бе всичко — Сюан изобщо не спря да разпитва жената, чието име записваше — ала накара Моарейн да погледне още веднъж, от друг ъгъл. Сюза Вин не беше слаба, по-скоро беше измършавяла, с дълбоки сенки под очите и с окаяна външност. Роклята и наметалото й бяха изтъркани и с много кръпки. Грижливо закърпени, но на места кръпките бяха повече от първоначалната тъкан.