Вярно. Това, което правеха мъжете, беше… различно. Толкова различно, колкото различни са мъжете и жените, казваше Верин. Птица не може да научи риба да лети. Трябваше да оцелее, учейки се сам. Пророчествата не казваха, че ще го направи, нито че ще избегне безумието преди Последната битка, а само, че трябва да участва в Тармон Гай-дон заради надеждата за победа — ала тя бе длъжна да вярва. Беше!
— Мислиш ли, че и Тамра я спохождат лоши сънища тази нощ, Сюан?
Сюан изсумтя.
— Айез Седай нямат лоши сънища.
Те обаче все още не бяха Айез Седай. Никоя от двете не можа да склопи очи през останалата част от нощта. Моарейн не знаеше какво вижда Сюан, легнала до нея и зяпнала в тавана — не можеше да се насили да я попита, — но тя самата виждаше едно бебенце, плачещо в снега на Драконова планина, и един безлик мъж, зовящ мълниите от небесата. Това, че беше будна, изобщо не я опази от кошмарите.
Глава 6
Изненади
Драскането на вратата на Сюан малко преди съмване се оказа от плахата новачка Сецуко, трътлесто момиче, по-ниско и от Моарейн, което им каза, че Амирлин е наредила всички Посветени да са при Западната конюшня преди Третия сутрешен, готови да продължат със задачите си. На светлината на лампата, която носеше Сецуко, се виждаше, че очите й са помътнели от завист. Момичето от Арафел вече знаеше, че престоят му в Кулата ще свърши след няколко месеца.
Сецуко беше приказвала открито за бягство, докато посещението й в кабинета на Мириън не я научи на дискретност, ако не и на благоразумие. Колкото и да горчеше това знание, тя никога нямаше да стигне до шала, но трябваше да бъде задържана, докато Сестрите не се уверят, че може да прелива, без да навреди на себе си или на други. Въпреки това мисълта за бягство сигурно още се въртеше в главата й. Наистина от време на време бягаха новачки, а още по-рядко дори и Посветени, уплашени от онова, което ги чака, но рано или късно винаги ги хващаха, а връщането им в Кулата беше болезнено неприятно, най-меко казано. Много по-добре беше за всички, ако се избегнеше.
По друго време, колкото и уморена да беше, Моарейн може би щеше да й предложи някоя утешителна дума. Или предупреждение. Тази сутрин обаче гонгът на Първия сутрешен вече бе изкънтял и оставаше не повече от половин час до Втория. Можеха да успеят да хапнат по някой залък и да се доберат до конюшнята преди Третия, но не повече. Ето защо Моарейн се прозя, гушна за последен път Сюан и забърза в тъмното, загърната в одеялото, преди Сецуко да е стигнала до следващата врата и да започне да дращи, опитвайки се да събуди Шериам. Повече трябваше да се постарае детето — Шериам спеше като умряла.
По другите врати чукаха още няколко новачки, понесли лампи, като призраци в нощта. При нейната едно много високо момиче със златиста коса, спускаща се като водопад по гърба й приклекна нацупено в реверанс, след като Моарейн й махна пренебрежително с ръка. Лисандре щяха да я допуснат на изпита за Посветена, но едва след като я излекуват от цупенето. Когато Кулата намереше слабост у някоя от възпитаничките си, обикновено я излекуваше, по един или друг начин.
Тя се уми и се облече набързо, като задели съвсем малко време да си изчетка зъбите със сол и сода и да вкара с гребена косата си в някакво подобие на ред, но въпреки това, когато се добра до галерията с чантичката, увиснала под наметалото, тъмнината определено беше засивяла. Сюан вече беше отвън, загърната в наметалото си и готова, говореше си с видимо задъханата огненокоса Шериам, а други Посветени вече притичваха за закуска.
— Шериам казва, че айилците наистина се оттеглят, Моарейн — каза възбудено Сюан. — Вече били на цели левги от реката.
Шериам кимна и понечи да тръгне след другите, но Моарейн я хвана за края на наметалото.
— Сигурна ли си? — И за малко да трепне. Ако не беше толкова уморена, щеше по-грижливо да си подбере думите; нищо не можеш да научиш, ако стреснеш някого от самото начало.
За щастие, слабичката Посветена нямаше буйния нрав, за който уж намекваха косата и зелените й очи. Тя само въздъхна и погледна с копнеж към вратата, извеждаща от галерията.
— Първо го чух от един гвардеец, който го чул от някакъв шиенарски войник, куриер, но след това същото ми го казаха Серафел, Рима и Дженет. Една Сестра може и да сбърка, но когато и три ти кажат нещо, можеш да си сигурна, че е точно така. — Беше приятно да изкараш една вечер в компанията й, но имаше навика да кара и най-маловажните фрази да звучат като лекции. — Вие какво сте се ухилили като глупачки? — изведнъж попита тя.