— Не знаех, че съм се ухилила — отвърна Сюан и лицето й стана смешно сериозно. Все пак изглеждаше нетърпелива и току се надигаше на пръсти, готова сякаш да хукне.
— Шансът да пояздим извън града не е ли достатъчен повод да се ухилим? — попита Моарейн. Е, сега може би щяха да успеят да убедят ескорта си да идат до лагерите най-близо до Драконова планина. Не беше сигурна кога точно бе възприела гледната точка на Сюан, но тя вече беше и нейна. Щяха първи да го намерят. Все някак, но щяха. Хилене ли? Та тя бе готова да се разсмее с цяло гърло и да заподскача от радост.
— Вие двете понякога сте повече от странни — рече Шериам. — Аз лично съм толкова натъртена, че едва вървя. Е, можете да си стоите тук и да си приказвате, колкото си щете. Аз искам да закуся. — Но когато се обърна да си тръгне, изведнъж се закова на място и ахна стъписана.
Мириън се беше появила в галерията в предутринния мрак, със заметнатия на раменете й шал с извезани лози и сините ресни, почти забърсващи пода. Привлече доста погледи от страна на Посветените. Сестрите рядко носеха шаловете си вътре в Кулата, освен при официални поводи. Появата тук на Наставницата на новачките, наметнала своя, означаваше, че някоя е загазила здраво. Или че ще бъде привикана за изпитанието. Няколко жени се позадържаха в галерията, изпълнени с надежда, а шепа други заситниха колкото може по-бързо, само дето не затичаха, явно тласнати от гузна съвест. Ама и на тях толкова им беше умът. Най-много да накарат Мириън да си ги набележи и после да почне да рови, докато не открие за какво точно се чувстват гузни. В Кайриен и една проста козарка щеше да го знае. Тя обаче не им обърна никакво внимание, а се плъзна спокойно по галерията и Посветените, които подмина, се занадигаха от реверансите си със съжаление, изписано на лицата им.
Шериам беше една от тези, които се задържаха, и точно пред нея, Сюан и Моарейн се спря Мириън. Сърцето на Моарейн запърха и тя с усилие си пое дъх, докато клякаше в реверанс. С голямо усилие. Само да си поеме дъх. Може би Сюан беше права. Всъщност наистина беше права. Щом Мириън кажеше, че една Посветена скоро ще бъде изпитана, винаги ставаше след не повече от месец. Но тя не беше готова! Лицето на Сюан беше светнало от нетърпение, разбира се, очите й грееха. Устните на Шериам се бяха разтворили с надежда и очакване. Светлина, и последната Посветена сигурно си мислеше, че е по-готова, отколкото беше Моарейн Дамодред.
— Ще закъснееш, ако не побързаш, Дете — каза рязко на Шериам Синята сестра. Изненадващо. Мириън никога не беше рязка, дори когато предстоеше наказание. Докато ти четеше лекция за погрешките ти и прилагаше същевременно шибалката или камшика, или омразния чехъл, гласът й беше само твърд.
Щом червенокосата жена изприпка, Наставницата на новачките съсредоточи вниманието си върху Сюан и Моарейн. На Моарейн й се стори, че сърцето й всеки миг ще изхвръкне през ребрата. „Още не! Светлина, моля те, не още!“
— Поговорих с Амирлин, Моарейн, и тя се съгласи, че сигурно си в шок. Останалите Посветени днес ще трябва да се справят без теб. — Устните на Мириън се стегнаха за миг, преди ведрината да се върне на лицето й. — Щях да задържа всички ви, но хората ще съдействат повече на посветени на Кулата, отколкото на чиновници, дори да са чиновници на Бялата кула, а Сестрите ще се разбунтуват, ако ги помолим да изпълнят тази задача. Поне за това Майката се оказа права.
Светлина! Сигурно се беше карала с Тамра, за да е толкова ядосана, че да каже всичко това на Посветени. Нищо чудно, че преди малко беше рязка. Облекчение изпълни Моарейн, че няма да я повлекат моментално и да я изпитат за шала, но това не можа да потисне разочарованието й. Днес можеха да стигнат до лагерите около Драконова планина. Е, поне до един от лагерите, най-малкото. Можеха!
— Моля ви, Мириън, аз…
Сестрата вдигна пръст. Това беше предупреждението й да не й се възразява, и колкото и добра и мила да беше обикновено, никога не следваше второ. Моарейн покорно затвори уста.
— Не можем да те оставим да се отдадеш на тъжни размисли — продължи Мириън. С гладко лице или не, начинът, по който намести шала на раменете си, намекваше за раздразнение. — Писането на някои от момичетата е като стъпки на пилци. — Да. Определено беше ядосана. Когато имаше повод за критика, колкото и да е дребна, я насочваше към целта и към никой друг. — Майката се съгласи, че ти можеш да препишеш списъците, които са почти нечетливи. Имаш чист почерк. Малко префърцунен, но чист.