— Както кажеш, Цеталия — промърмори тя, което й спечели още едно вдигане на вежди, и едва се сдържа да не закрачи гордо към изхода. Навън обаче закрачи гордо, и Тъмния да вземеше дано всяка, на която можеше да не й хареса!
Огън да я гори дано, защо се оказа толкова глупава, че да се остави тая жена да я подведе така? Моарейн я беше посъветвала да е предпазлива, но вместо това тя се беше опитала да заличи съмнението в проклетия тон на проклетата Цеталия. Неопитните ръце на кърмата вкарваха лодката в плитчините, ако не я прекатурят преди това. Необмисленото й държане означаваше, че няма да може скоро да напусне Кулата. Не и години наред, докато не станеше достатъчно силна, за да може да каже на Цеталия какво да направи с проклетата си работа. Добре поне, че не беше впила ноктите си и в Моарейн. С нейния начин на мислене тя щеше да се окаже великолепна помощничка на Цеталия.
Гладна или не, тръгна да потърси Моарейн, вместо да обядва, за да я уведоми, че ще трябва да търси сама. Усмихна се. В едно нещо поне Цеталия грешеше. Моарейн не беше хубавичка порцеланова кукличка; беше красива порцеланова кукличка. Външно поне. Виж, вътрешно, онова, което имаше значение, беше съвсем друга работа. Първия път, когато я видя, Сюан беше сигурна, че кайриенското момиче ще се пропука само за няколко дни като раковина. Но Моарейн се беше оказала корава колкото нея, ако не и повече. Колкото и пъти да я събореха на земята, вдигаше се на крака тутакси. Моарейн не знаеше какво означава „предавам се“. Тъкмо заради това се изненада, като я намери отпусната вяло на стола в дневната й, с шала, преметнат на облегалката, и с кисело изражение. От зеления чайник на подноса лъхаше на горещ чай, но белите купички изглеждаха неизползвани.
— Какво стана с теб? — попита Сюан. — Не си си спечелила някое наказание все още, нали?
— По-лошо — отвърна печално Моарейн. Гласът й обикновено напомняше на Сюан за сребърна камбанка, но Моарейн мразеше да го чува. — Тамра ми възложи да раздавам помощите.
— Кръв и проклета пепел! — Сюан се наслади на вкуса на всяка думичка на езика си. Вече нямаше да я пердашат затова, че говори като себе си. Чувала беше Айез Седай, от чийто език щеше да се изчерви и пристанищен хамалин. Усети обаче смътния вкус на сапун. — Да не би да подозира? Да се опитва да ти попречи да се намесиш? — Може би точно затова и Цеталия я беше спипала. Не, тя се беше справила добре с пробите на проклетата жена, като последна глупачка.
— Не мисля, Сюан. Учили са ме да ръководя имение, макар че съм го правила само няколко месеца преди да дойда в Кулата. Каза, че това ми осигурявало всички необходими умения. — Устата й се изкриви кисело. — „Излежавала“ съм се, както се изрази тя, а и подозирам, че е решила да възложи една обременителна задача на Сините, за да е честно. А ти? Що за главоблъсканици искаше да видиш Цеталия?
— Разни стари донесения — изръмжа Сюан и се отпусна на един от столовете с възглавнички. Да го нямаше само това чувство, че кожата й е станала три пъти по-малка! Наля си чаша чай, без да пита. За такива неща двете никога не се питаха. — Искаше да отгатна какво е ставало преди четиридесет или петдесет години в Тарабон, в Салдея и Алтара. — Още щом думите излязоха от устата й, й се дощя да я запуши с ръка, но вече беше късно.
Моарейн се изправи, изведнъж крайно заинтересована.
— Значи Цеталия оглавява очите и ушите на Синята Аджа — Не беше въпрос.
— Това да не си го и прошепнала! Тази проклета жена ще ме свари като риба масленица, ако разбере, че съм се изтървала. Сигурно бездруго ще го направи, но не искам да й давам повод, преди да го е разбрала. — Сигурно щеше да го направи, ако можеше да се съди по този ден. — Виж сега, раздаването на парите не може да продължи повече от няколко месеца. След това ще си свободна да тръгнеш. Ще ми съобщаваш къде отиваш и ако науча нещо, ще се опитвам да ти го съобщавам. — Синята Аджа разполагаше с широка мрежа от очи и уши, полезна както за изпращане на съобщения, така и за получаване на сведения.
— Не знам дали мога да си позволя няколко месеца — отвърна с тънък гласец Моарейн и сведе очи, нещо необичайно за нея. — Аз… пазех нещо в тайна от теб, Сюан. — Но те никога не пазеха тайни една от друга! — Боя се, че Съветът е решил да ме постави на Слънчевия трон.
Сюан примигна. Моарейн кралица?
— От теб би се получила великолепна кралица. И не ми изтъквай онези Айез Седай кралици, дето са свършвали зле. Това е било много отдавна. Сега едва ли има владетел някъде, който да е без Айез Седай за съветничка. Кой някъде казва лоша дума за тях, освен Белите плащове?