— Може пък да се връщат към Пустошта — подвикна Каниедрин малко разочаровано. Други гласове го сгълчаха ядосано. Повечето смятаха, че айилците никога няма да се оттеглят, докато не бъдат избити до крак.
— Ще ги гоним ли? — тихо попита Букама.
Лан поклати глава.
— Ще намерим лорд Емарес и ще си поговорим — ама много учтиво — за чуковете и за наковалните.
Искаше му се да разбере също така и какво означаваха тези тръби. Денят започваше странно, а той имаше чувството, че странностите тепърва предстоят.
Глава 2
Изпълнено желание
Въпреки огъня, който пращеше в зелената мраморна камина, в дневната на Амирлин беше толкова студено, че Моарейн потръпваше и само здраво стиснатите челюсти пречеха на зъбите й да затракат. Пречеха й, разбира се, и да се прозине — нещо крайно недопустимо, все едно дали беше спала едва половината нощ, или не. Цветните зимни гоблени по стените, с ярките пролетни сцени и градински паркове би трябвало да са покрити с ледена кора, а от изящно изваяните корнизи би трябвало да висят ледунки. Първо, камината беше в другия край на помещението и топлината й не стигаше чак дотук. Второ, високите остъклени каси на сводестите прозорци зад гърба й, отварящи се към терасата с изглед към личната градина на Амирлин, не бяха добре уплътнени и пропускаха студа. Духнеше ли вятърът отвън по-силно, леденият му лъх я срязваше в гърба, промушвайки се чак под дебелата вълнена рокля. На същото бе подложена и най-близката й дружка, но макар Сюан да беше тайренка, нямаше да си позволи да покаже, че й е студено, дори да замръзнеше до смърт. В Слънчевия палат в Кайриен, където най-вече бе отраснала Моарейн, често беше студено зиме, но все пак там тя не беше принуждавана да стои на течение. Мразът се промъкваше и през мраморните плочи на пода, през изпъстрения с цветя иллиански килим, както й през чехличките на Моарейн. Златният пръстен с Великата змия на лявата й ръка, змията, захапала опашката си, която символизираше вечността и кръговрата, както и вечната обвързаност с Кулата, стоеше на пръста й като ледена бучка. Но кажеше ли Амирлин на една Посветена да чака и да не й досажда, Посветената заставаше точно където й покаже Амирлин и се стараеше да не я забележат, че трепери. Всъщност по-лошото от студа бе миризмата на лютив дим, която не можеха да разсеят и най-силните течения. Дим не от градските комини, а от горящите села около Тар Валон.
Трябваше да се съсредоточи върху студа, а това й спести тормозенето около дима. И битката. Небето зад прозорците вече бе придобило сивия оттенък на ранното утро. Скоро боевете щяха да започнат отново, стига да не бяха започнали вече. Искаше да знае как върви битката. Имаше право да го знае. Чичо й беше започнал тази война. Разбира се, тя не можеше да оправдае ни най-малко айилците за разрухата, която бяха донесли на Кайриен, на града, както и на цялата страна, но знаеше къде се крие главната вина. Само че откакто дойдоха айилците, на Посветените им се забрани да напускат границите на Кулата, също толкова строго, колкото и на новачките. Светът извън крепостните й стени все едно беше престанал да съществува.
Редовно пристигаха донесения от Азил Марийд, Старшия капитан на Гвардията на Кулата, но не оповестяваха съдържанието им пред никого, освен на Сестрите, и то не винаги и всичко. На въпросите за боевете, отправяни към Айез Седай, се отвръщаше с препоръки да се съсредоточиш върху учебните си занимания. Сякаш най-голямото сражение, водено от времето на Артур Ястребовото крило, и то току под носа й, беше някаква си разсейваща дреболия! Моарейн съзнаваше, че е невъзможно да се намеси в събитията по някакъв сериозен начин — всъщност по никакъв начин, — но й се искаше все пак поне да знае какво става. Сигурно беше нелогично, но пък тя никога не беше мислила, че ще се включи към Бялата Аджа, след като придобие шала.
Двете жени в копринени рокли в оттенъци на синьото, седнали една срещу друга до писалищната масичка в единия край на помещението, с нищо не показваха, че забелязват дима или студа, въпреки че бяха почти толкова далече от камината, колкото и тя. Те, разбира се, бяха Айез Седай, с лишените от възраст лица, а колкото до дима, бяха виждали последствията от повече битки, отколкото който и да било пълководец. Щяха да си останат самото въплъщение на спокойствието дори пред очите им да горяха хиляда селяни. Никоя не ставаше Айез Седай, без да се е научила да владее при необходимост чувствата си, вътрешно, както и външно. Тамра и Гитара не изглеждаха уморени, въпреки че бяха подремвали съвсем за малко, откакто започнаха боевете. Тъкмо затова разполагаха с прислужващи Посветени през цялата нощ, в случай че се наложи да им се свърши някаква работа или да бъде повикана някоя Сестра при тях. А колкото до студа — нито студеното, нито топлото не влияеше на Сестрите така, както на други хора. Те винаги изглеждаха незасегнати и от студ, и от пек. Моарейн се мъчеше да отгадае как точно го правят; всяка Посветена рано или късно се опитваше да го разбере. Ала както и да го правеха, не включваше Единствената сила, иначе тя щеше да види сплитовете, или да ги усети поне.