След като се сбогуваха, двамата с Букама обърнаха на юг към по-равните земи, избягвайки Тар Валон. Градът беше велик и възхитителен във всяко отношение, но с твърде много Айез Седай, за да се чувства добре. Букама заговори оживено какво могат да видят в Андор, а сигурно и в Тийр. Вече бяха минавали и през двете страни, но в сражения с айилци, и така и не бяха видели прословутия Тийрски камък или някой от останалите големи градове. Лан изобщо не проговаряше, освен когато Букама не го попиташе нещо. Изпитваше острото притегляне към дома. Искаше му се само да се върне в Погибелта. И никакви срещи с Айез Седай.
Глава 13
Работа в града
Можеха да поръчат да им донесат храната в стаите, но след като Моарейн Изцери Сюан, двете слязоха за първата смяна на обеда. Не искаха да пропуснат първото си ядене като Айез Седай, в главната трапезария на Сестрите, където Посветените идваха само ако са ги повикали, а новачките — само за да обслужват по масите. Залата беше просторна и с висок таван, с пъстри гоблени, красящи белите стени, и широк корниз, блеснал от тежкия златен варак. Квадратните маси с изящно резбовани тънки крака стигаха едва за четири Сестри и повечето бяха раздалечени достатъчно за интимен разговор, макар че днес някои бяха събрани, за да поберат по-големи групи. Единствените жени в помещението, наметнати с шалове, Сюан и Моарейн скоро привлякоха погледите на други Сестри, да не говорим за няколкото насмешливи усмивки. Моарейн усети как бузките й се сгорещиха, но щеше да трябва нещо повече от усмивчици, за да я принудят да се откаже да си носи шала всеки път, щом напуснеше жилището си. Нещо много повече от нагъл смях. Твърде упорито се бе потрудила, за да си го спечели. Сюан закрачи по ярките подови плочки, на шарки с цветовете на всяка Аджа, с царствено изящество, небрежно намествайки шала по ръцете си, сякаш искаше да привлече още повече вниманието им върху него. Сюан съвсем не беше от срамежливите.
Тук нямаше пейки, а столове с ниски гърбове, резбовани също като краката на масите, и докато в тяхната трапезария Посветените ядяха това, което е приготвила кухнята, една млада слугиня с Пламъка на Тар Валон на гърдите приклекна пред тях в реверанс, след което зареди какво може да им предложи кухнята с напевен гласец на жена, която го прави често. Докато Посветените се хранеха в тежки гледжосани глинени съдове и трябваше да се обслужват и да мият сами чиниите си, същата слугиня им донесе яденето върху сребърен поднос, в блюда от тънък бял тарабонски порцелан, изрисуван с Белия пламък на Тар Валон по ръбовете. Тарабонският не можеше да се сравни с онова, което се внасяше от островите на Ата-ан Миере, но и никак не беше евтин.
Сюан се оплака, че рибата й била с прекалено много подправки, но остави само костите и се озърна, сякаш си мислеше да си поръча още. Моарейн си беше поръчала гъста супа със зеленчуци и телешко, но разбра, че няма много апетит, и накрая хапна само една филийка черен хляб и изпи чаша чай. Трябваше да се измъкне, но спасение нямаше. Да изостави задачата, възложена й от Амирлинския трон, беше немислимо. Може би Съветът щеше да реши, че планът е неосъществим. Никоя не беше говорила с нея по въпроса, откакто Цутама я попита дали не си е мислила да стане кралица на Кайриен. Можеше така да решат. Нищожна надежда, но по-добро не можеше да измисли.
Щом се върнаха в отсека на Сините, Еадит ги привика в покоите си отново и безцеремонно им връчи по един акредитив в размер от хиляда златни корони.
— Ще получавате същата сума от Кулата всяка година на този ден — отсече тя, — или ако не сте тук, ще ви се доставят на посоченото от вас място. — Неприязънта от предишната й лекция напълно беше изчезнала. Сега тя се усмихваше с ведра усмивка, ведра и доволна, че е спечелила нови две Сини. — Разходвайте ги разумно. Можете да получите повече, ако се наложи, но не искайте много често, защото ще ви се налага да отговаряте на въпроси в Съвета. Повярвайте ми, да те разпитват в Съвета никога не е приятно. Никога.
Сюан се ококори, като прочете сумата и, колкото и да изглеждаше невъзможно, се ококори още повече, щом се спомена за повече. Малко търговци разполагаха с повече пари за година, а много благородници трябваше да се оправят с далеч по-малко, но Кулата не можеше да си позволи Сестрите да живеят в оскъдица. Слънчевия дворец беше научил Моарейн, че властта често се усилва от други, които са решили, че вече имаш власт, а показното богатство можеше да го осигури.