Тя самата си имаше банкер, но Сюан вложи акредитива си в Кулата. Баща й през целия си живот не беше спечелил хиляда корони и тя не мислеше да подлага тази сума на какъвто и да било риск. Моарейн така и не можа да я убеди да направи като нея. Интересуваше я само безопасността, а банкова къща, толкова стара, че да е заемала пари на Артур Ястребовото крило, не можеше според нея да се сравни с първата банка, основана след Разрушението.
С шала със сините ресни, гордо заметнат на раменете й, Моарейн си нае носилка на големия площад пред Кулата, където огромното множество от минувачи и улични търговци, акробати и жонгльори, музиканти и продавачи на месеници и печени ядки гледаше да се държи на разстояние от огромната сграда. Малко хора се приближаваха на по-малко от сто крачки, освен ако нямаха работа в Кулата или не искаха да поднесат петиция. Двамата носачи, едри мъжаги в тъмнокафяви палта и със спретнато вързани отзад дълги коси, я понесоха гладко по улиците, като предният подвикваше:
— Сторете път за Айез Седай! Сторете път за Айез Седай!
Виковете като че ли не впечатляваха никого и може би никой не им хващаше вяра. Дори с издърпаните и вързани завески, ресните на шала й щяха да останат скрити, освен ако не подпреше неелегантно ръка на перваза на прозорчето. Никой не се отдръпваше по-бързо, отколкото пред викането на фургонджиите, а често пъти и по-бавно, тъй като фургонджиите бяха с дълги камшици и ги използваха най-охотно. Въпреки това много скоро стигнаха до приличащата на малък палат сграда на един широк булевард с високи голи дървета, редящи се по ивицата между двете платна, и мъжете свалиха носилката, за да могат да отворят вратата. Сградата беше в южняшки стил, с висок бял купол и тесни кули в четирите му краища, и с широко мраморно стълбище, водещо към портик с бели колони, но в нея все пак се долавяше известна скромност. Каменните изваяния, с фризове на лозници и листа, бяха добре изработени, но в същото време не претрупани. Никой нямаше да остави парите си в банка, която изглежда бедна, но и никой нямаше да го направи в банка, която харчи прекалено щедро за себе си.
Портиерът с две червени ивици по ръкавите на тъмното палто я преведе с поклони през високата порта и я предаде на скромно облечен лакей, хубав младеж, макар и твърде висок, който мрачно я поведе към кабинета на госпожа Дормейл, слабичка жена с прошарена коса, с цяла педя по-ниска от Моарейн. Баща й беше работил с по-големия брат на Илейн Дормейл, който все още държеше личните й сметки в Кайриен, което улесняваше избора й в Тар Валон.
Лека усмивка цъфна на обикновено строгото лице на госпожа Дормейл, щом видя шала й, и тя просна тъмните си поли в изискан реверанс, нито прекалено къс, нито много дълбок. Но пък тя я беше удостоила със същия реверанс и когато Моарейн беше дошла тук в роклята на Посветена. В края на краищата знаеше колко е оставила Моарейн в банката при първото си пристигане в града, а и още колко бяха изпращали именията й през годините. Все пак усмивката беше искрена.
— Мога ли да поднеса поздравленията си, Моарейн Седай? — каза тя топло и придружи Моарейн до покрития с мека възглавничка стол с висок резбован гръб. — Ще желаете ли греяно вино, или чай? Може би кифлички с мед, или с маково семе?
— Благодаря ви, малко вино е достатъчно — отвърна с усмивка Моарейн. Моарейн Седай. За първи път някой я нарече така и й хареса как звучи.
След като се разпореди на лакея, жената седна на един стол срещу Моарейн, без да пита за разрешение. Не можеш да искаш от банкера си да прекалява с церемониалността.
— Предполагам, че сте дошли да депозирате стипендията си. — Един банкер, разбира се, щеше да го знае. — Ако искате повече информация, боя се, че изложих всичко, което знам, в писмото, което ви изпратих, и нищо повече не съм научила.
За миг усмивката на Моарейн замръзна. С усилие, тя я размрази и вложи безгрижие в тона си.
— Надявам се да ми го кажете отново. Може да разбера нещо повече, като го чуя на живо.
Госпожа Дормейл леко кимна.
— Както желаете. Преди девет дни при мен дойде един човек, кайриенец, облечен в униформата на капитан от Гвардията на Кулата, и се представи с името Рийс Гортанес. Говореше с много изискан акцент, образован мъж, може би благородник дори, и беше висок, с цели три педи или повече по-висок от мен, и с широки рамене, с воинска осанка. Беше гладко обръснат, разбира се, и лицето му беше с добри пропорции, хубаволик, въпреки белега, дълъг около половин пръст. — С един пръст очерта резка от ъгъла на лявото си око към ухото.