Тамра беше нещо много повече от обикновена Айез Седай. Тя беше Амирлинския трон, повелителната на всички Айез Седай. Издигната беше от Синята, но разбира се, епитрахилът, диплещ се на раменете й, бе нашарен с цветовете на седемте Аджи в знак, че Амирлин е на всички Аджи и на нито една. През дългата история на Кулата някои Амирлинки бяха възприемали това по-буквално от други. Полите на Тамра бяха нашарени с всичките седем цвята, макар това да не се изискваше. Никоя Аджа не можеше да се почувства облагодетелствана или пренебрегната от нея. Извън Кулата, когато Тамра Оспеня заговореше, я слушаха крале и кралици, все едно дали си имаха за съветнички Айез Седай, или мразеха Бялата кула. Тъкмо в това се изразяваше властта на Амирлинския трон. Можеха да не приемат съвета й или да не се подчинят на указанията й, но я слушаха, и то много чинно. Дори Върховните лордове на Тийр и лорд Капитан-командирът на Чедата на Светлината правеха поне това. Дългата й коса, прошарена тук-там със сиво и прибрана в обсипана със скъпоценни камъни мрежичка, обрамчваше скулесто волево лице. Обикновено се налагаше над владетели, но не злоупотребяваше с властта си, нито я прилагаше безцеремонно, било извън Кулата, било вътре. Тамра беше честна и справедлива, което не винаги е едно и също, а често беше и добра. Моарейн й се възхищаваше дълбоко.
Другата жена, Пазителката на Хрониките на Тамра, бе нещо съвсем различно. Може би втората по власт жена в Кулата и със сигурност най-малкото равна по сан със Заседателките, Гитара Морозо беше винаги справедлива и обикновено честна, но доброта като че ли никога не й хрумваше. Труфеше се освен това толкова пищно, че човек спокойно можеше да я вземе за Зелена или Жълта. Висока и с едва ли не сластна фигура, тя носеше масивно колие с огнекапки, обеци с рубини, големи колкото гълъбови яйца, и три пръстена с драгоценни камъни към пръстена й с Великата змия. Роклята й беше по-тъмносиня от тази на Тамра и обшита с брокат, а шарфът на Пазителката на раменете й — син, тъй като тя също беше издигната от Сините — беше толкова широк, че можеше да мине за шал. Моарейн беше чувала, че Гитара продължава да се смята за Синя, което щеше да е стъписващо, ако беше вярно. Ширината на шарфа й определено говореше в полза на тези клюки; но това все пак си бе въпрос на личен избор.
Както с всички Айез Седай, използвали достатъчно дълго Единствената сила, бе невъзможно да припишеш на лицето на Гитара определена възраст. На пръв поглед ще си помислиш, че не е на повече от двайсет и пет, сигурно и по-малко, после на втори ще си кажеш: а, младолика жена на четиридесет и пет — петдесет някъде, и все още голяма красавица (без малко), а третият поглед вече съвсем променяше нещата. Тъкмо това гладко, лишено от възраст лице беше отличителният белег на Айез Седай — за тези, които знаеха. За тези, които не знаеха, а повечето хора бяха от тях, косата й още повече усилваше объркването. Прибрана с изящни костени гребени, тя беше бяла като сняг. Шепнеше се, че била на повече от триста години, доста старичка дори за Айез Седай. Да се обсъжда възрастта на една Сестра се смяташе за изключителна грубост. Дори друга Сестра щеше да получи наказание за подобно кощунство; новачката или Посветената щяха веднага да я пратят при Наставницата на новачките за бой с пръчки. Но мисленето за това, разбира се, не се броеше.
Ала нещо друго правеше Гитара необикновена. Понякога я спохождаше Прорицателството, Таланта да изричаш неща, които са още в бъдещето.
Този Талант беше много рядък и я спохождаше съвсем случайно, но клюката — а в квартирите на Посветените гъмжеше от шушу-мушу — клюката твърдеше, че през последните няколко месеца Гитара имала не едно Прорицателство. Според някои причината армиите извън града да се разположат там преди идването на айилците се криеше тъкмо в едно от Прорицателствата на Гитара. Никоя сред Посветените не го знаеше със сигурност, разбира се. Може би някои от останалите Сестри го знаеха. Може би. Дори когато от всички се разбереше, че Гитара е имала Прорицателство, понякога единствено Тамра научаваше какво гласи то. Глупаво беше да се надяваш, че ще присъстваш някой път, когато Гитара я споходи Прорицателството, но ето, че сега Моарейн се надяваше. Ала за четирите часа, откакто двете със Сюан бяха сменили Темайле и Брендас на служба при Амирлин, Гитара само си седеше и пишеше някакво писмо.