Според желанието на Тамра тялото й бе погълнато от потоци на Огън и пепелта й беше пръсната над Бялата кула от Сестрите на Аджата, от която беше издигната, Аджата, в която се връщаше след смъртта си. Моарейн не беше единствената плачеща. Ведростта на Айез Седай не можеше да бъде броня срещу всичко.
През останалата част от деня тя продължи да носи позорната рокля, а същата нощ я изгори. Никога вече нямаше да може да я погледне, без да си спомни преживяното.
Докато изберат нова Амирлин, в Кулата властваше Съветът, но в закона имаше много стриктни ограничения, за да не може това положение да продължи дълго, и до вечерта след погребението Сивите издигнаха Сиерин Ваю. В деня, в който една Амирлин получеше епитрахила и жезъла, от нея се очакваше да направи опрощения и да отмени наложени наказания. Нищо подобно не дойде от страна на Сиерин, а в продължение на половин неделя всички чиновници мъже в Кулата бяха освободени безпрекословно под предлог, че флиртували с новачки или Посветени, или заради „неуместни погледи и изражения“, което можеше да означава какво ли не. Отидоха си дори мъже, чиито внуци си имаха деца, а и мъже, които изобщо не си падаха по жени. Никакъв коментар не последва обаче. Никоя не смееше да каже нищо, не и когато то можеше да стигне до ушите на Сиерин.
За една година три Сестри бяха изгонени от Тар Валон, а на два пъти Моарейн беше принудена да присъства с останалите в Двора на изменничките, за да гледа как съблякоха една Айез Седай, разпънаха я на триъгълника и я биха с брезови пръчки, докато не започна да вие. Преграда, оформена със Силата като бляскав сив купол над Двора, задържаше врясъците й и те затиснаха Моарейн, задушиха и мисъл, и дъх. За първи път от цяла неделя тя загуби съсредоточението си и затрепери от студ. И не само от студ. Боеше се, че тези писъци ще отекват в ушите й още дълго, будна или насън. Сиерин гледаше и слушаше невъзмутимо.
Новата Амирлин сама избираше своята Пазителка, разбира се, и можеше да избере нова Наставницата на новачките, ако поиска. Сиерин беше направила и двете. Странно, но Амайра, дебелата жена, чиито дълги плитки с мъниста се люшкаха, докато размахваше с охота брезовите пръчки, беше Червена, както и новата Пазителка, Дюара. Нито законът, нито обичаят повеляваха Пазителката или Наставницата на новачките да е от бившата Аджа на Амирлин, но това се очакваше. Макар че, от друга страна, според клюката Сиерин бе поднесла голяма изненада, когато избрала Сивата вместо Червената. Моарейн не смяташе, че някоя от търсачките на Тамра ще каже на Сиерин за издирването на детето.
В деня след втория бой с пръчки тя се представи в преддверието на кабинета на Амирлин, където Дюара седеше вкочанена зад писалището си с увития около врата й една педя широк червен шарф. Тъмната й рокля беше толкова нашарена с пурпур, че спокойно можеше цялата да мине за пурпурна. Дюара беше доманка, стройна и красива, с педя и половина по-висока от Моарейн, но в пълните й устни се долавяше някаква злоба, а очите й непрекъснато търсеха недостатъци. Моарейн си напомни, че ако го нямаше червения шарф, Дюара щеше да подскача, ако тя й защрака с пръсти, стига да поиска. Тъкмо си отвори устата, когато вратата към кабинета на Амирлин се отвори с трясък и Сиерин влезе с лист в ръката.
— Дюара, трябваш ми да… е, ти какво искаш? — Последното го изджавка на Моарейн, която чинно приклекна в реверанс толкова дълбоко, колкото новачка, и целуна пръстена с Великата змия на дясната ръка на Амирлин, преди да се изправи. Този пръстен беше единственият накит на Сиерин. Епитрахилът й със седемте ивици беше на половината ширина от шарфа на Дюара, а роклята й от тъмносива коприна беше със семпла кройка. Бе доста пълна и кръглото й лице сякаш бе създадено за веселие, но носеше маска на мрачна неумолимост, като изваяна на лицето й. Моарейн едва можеше да погледне в очите й. Сурови очи.
Устата й пресъхна и тя едва устоя да не потръпне от студа, който изведнъж й се стори сякаш по-лют и от най-лютата зима, но и бързите упражнения за спокойствие не доведоха до необходимото хладнокръвие. Беше научила доста за Сиерин от клюките за новата Амирлин. Спомни си само едно и то я прониза най-много, като остър нож в сърцето. За Сиерин собствената й гледна точка за закона беше закон и в него не можеше да се намери и трошица милост. Също като в нея.
— Майко, моля да бъда освободена от задълженията си, свързани с раздаването на помощите. — Гласът й бе спокоен, слава на Светлината. — Чиновниците си изпълняват задачата с възможната бързина, но задължението да се редят на опашка, та нещата да се одобряват от Сестра, само ги лишава от работно време.