В първите три хана, където опитаха, кубове от сив камък с каменни покриви и ярки табели отпред, ханджиите не можеха и един килер да им предложат. По-дребните търговци и охранници на кервани ги бяха запълнили до тавана. Букама замърмори за постеля в някоя плевня, но така и не спомена за пухените дюшеци и ленените завивки, които ги чакаха на Върха. Като оставиха конете си на конярите в четвъртия хан, Лан влезе решен да им намери място, та ако ще да му отнемеше целия ден.
Вътре една хубаволика прошарена жена надзираваше препълнената гостилница. Приказките и гласовете почти заглушваха стройното момиче, пеещо под звуците на цитра. Димът от лули се виеше около таванските греди, а откъм кухните лъхаше миризма на печено агнешко. Щом ханджийката видя Лан и Букама, подръпна престилката си на сини райета и закрачи към тях, присвила черните си очи.
Докато Лан успее да отвори уста, тя сграбчи Букама за ушите, дръпна главата му надолу и го целуна. Кандорските жени не бяха от най-свенливите, но целувката все пак беше прекалено страстна за пред толкова много очи. Откъм масите взеха да сочат с пръсти и да се подхилват.
— И аз се радвам, че те виждам, Расел — изломоти с плаха усмивка Букама, когато тя най-сетне го пусна. — Не знаех, че имаш хан тука. Мислиш ли, че… — Сведе очи, вместо да срещне погледа й, и това се оказа грешка: юмрукът на Расел се стовари върху брадичката му толкова силно, че той залитна и косата на тила му се люшна.
— Шест години, без да се обадиш! — сопна се тя. — Шест години! — Спипа го пак за ушите и го целуна още веднъж, този път по-дълго. Взе я по-скоро, не я даде. Рязко дръпване на ушите спираше всеки негов опит да направи нещо друго, освен да остане наведен и да я остави да прави каквото иска. Поне нямаше да забие нож в сърцето му, щом го целуваше така. Макар че кой знае.
— Мисля, че госпожа Аровни все ще намери стая за Букама някъде — каза сухо един познат глас зад Лан. — И за теб също, предполагам.
Лан се обърна и стисна под лакътя ръката на единствения мъж в стаята освен Букама, висок колкото него — Рин Венамар, най-стария му приятел след Букама. Ханджийката още държеше Букама, когато Рин отведе Лан до малката кръгла маса в ъгъла. С пет години по-голям от него, Рин също беше малкиер, но косата му падаше на две дълги плитки със звънчета, а други звънчета обрамчваха извитите кончове на ботушите му и ръкавите на жълтото му палто. Букама не че не харесваше Рин — не съвсем, — но в сегашното му настроение само Назар Куренин щеше да го ядоса повече.
Докато двамата се настаняваха на пейките, една от слугините — с шарена престилка — им донесе греяно вино с подправки. Явно Рин го беше поръчал веднага щом бе видял Лан. Тъмноока и с пълни устнички, тя изгледа открито Лан от глава до пети, докато поставяше халбата пред него, а после му прошепна името си, Лайра, в ухото, и покана в случай, че реши да остане за през нощта. Той искаше само да поспи, тъй че сведе очи и промърмори, че му оказва голяма чест. Лайра не го остави да довърши: изсмя се грубо, наведе се и го гризна по ухото.
— До утре заран — заяви гърлено и много високо — такава чест ще ти окажа, че коленете ще ти омекнат. — По масите около тях избухна груб смях.
Рин осуети всякаква възможност да се оправят нещата, като й хвърли една тлъста монета и я плесна по задника да я отпрати. Лайра му отвърна със сладка усмивка с трапчинки на бузите и пъхна парата в пазвата си, но докато си отиваше, хвърляше през рамо нежни погледи към Лан и той въздъхна. Ако й откажеше, като нищо можеше да го наръга с нож за лютата обида.
— Е, значи и на теб още ти върви с жените. — Смехът на Рин беше малко нервен. Сигурно си беше точил зъбите за нея. — Светлината знае, така и не мога да разбера защо толкова те намират за красив — от година на година ставаш все по-грозен. Ще взема и аз да пробвам с тая свенливост — да се оставя жените да ме водят за носа.
Лан отвори уста, но отпи, вместо да проговори. Не беше длъжен да обяснява, макар че все едно, с Рин беше късно за обяснения. Баща му го беше отвел в Арафел, когато Лан бе на десет. Носеше един меч на бедрото вместо два на гърба и беше арафелец до пръстите на краката си. Дори подхващаше разговори с жени, преди те да са го заговорили първи. Лан, отгледан от Букама и приятелите му в Шиенар, беше обкръжен от малка общност, която се придържаше към малкиерските нрави. Ако Лайра споделеше леглото му тази нощ, което изглеждаше сигурно, щеше да разбере, че щом са в леглото, у него няма и капка свенливост, но все пак жената решаваше кога да влезе в това легло и кога — не.