XVII. Самоубийството
— Нов вестник! Самоубийството на Карадидова! — разнесе се гласът на един хлапак, който бежишката мина с вестници в ръце.
Публиката фана да граби листовете.
Карадидовото самоубийство беше сега една от главните теми на разговорите.
Причината на това трагическо събитие беше Карадидовата страст към картофорството. В денят, в който се опушна, той подир по-прежните загуби беше изгубил около четиристотин лири, държавни пари, заети от него миналия ден из касата на ковчежничеството, на което той имаше ключа. Преди да си пръсне главата с револвера, той бе получил депеша от Пловдив, която му обаждаше, че днес съдебната власт запечатала касата и го дава под съд за злоупотребление държавни суми. Това обстоятелство го и тласнало към отчаяното решение да прекрати живота си.
Канелов купи един лист.
— Да се разтъпчим — каза Стремски, като станаха с Невянка и с Александърча. — Хайде, госпожо Дъбинова!
— Вървете вие — каза доктор Дъбинов, любопитен също да прочете вестника.
Това беше един от органите на противната партия. Канелов жедно зачете статията за Карадидова, но не намери нищо вътре по-ново от онова, което знаеха. Ненадейно той и Дъбинов се вторачиха в едно място с голямо внимание. Те прочетоха следнето антрефиле, турено между другите:
„Между другите слухове, пускани за причината на Карадидовото самоубийство, циркулира един, който придава романтичен характер на това печално събитие. Според този любопитен слух Карадидов ще си е бил пресякъл нишката на живота поради едно сантиментално страдание, неимеюще нищо общо с картофорската му слабост: нравствения удар поради някакви неизпълнени обещания от близката по съседство нему личност S., първокласна звезда на Джамбазтепелийския хоризонт, в орбитите на която казват се въртял. A propos. Един друг сателит на казаната звезда, един служител на Марса, К., уверяват, имал вече по-голямо щастие от първия… И няма чудно в това: нали живеем във времена на съединения? Honni soit qui mal y pense…11“
Канелов презеленя, като прочете това прозрачно подмятане, възмутително за неговата честна душа, опозорително за семейната чест на най-добрия му приятел. Те се спогледаха с Дъбинова.
— Знаете ли кой е редактор на този мръсен парцал? — попита Канелов.
— Редактори са неколцина, но крият.
— Но кои пишат вътре?
— Знам, че пише доктор Догански.
— Всичко ме убеждава, че тая антипатична личност е авторът на това гнуснаво антрефиле…
Дъбинов подигна рамена в знак на неувереност.
— Ето по кой начин се водят у нас политически борби! — и Канелов стана.
— Къде? — попита го докторът.
— Отивам да приказвам с Догански.
— Канелов, без увлечения!… Какво ще правиш там?
— Каквото ми налагат обстоятелствата.
— Дуел може би да му обявиш?
— Дуел? В България дуел? Де си чул това? Ето с какво в България се отговаря на подлеци.
И поручикът си показа юмрука. Той не се помнеше от гняв. Дъбинов го улови за ръката и му каза ниско:
— Не прави скандал!
Горещият офицер се дръпна, без да отговори, с поглед устремен нататък.
— Въздръж се. Може да се разкайваш после, може цялата ти кариера да се погуби. Помисли си, той може да те удари.
— Ако ме удари, аз ще го съсеча!
И Канелов се запъти.
Стреснатия Дъбинов стана и го последва. Той познаваше буйния характер Канелов и предвиждаше скръбни сетнини.
Офицерът мина покрай другите маси, като поздравляваше познайниците с една ледена физиономия, която ги зачуди, приближи към една маса накрая, окръжена от неколцина души, между тях — н един млад поп — поп Кън.
Наляво от него седеше доктор Догански.
— Господин докторе, една минутка желая да ви видя! — каза офицеринът на Догански, като си долепи леко ръката до фуражката.
Догански остави дружината си и дойде при офицерина, който го възчака настрана.
11