— Жената! Жената!
Жената сега се показваше на другия прозорец, един останал незафанат от пламъка, който светеше вече в първия. Бедната простираше безнадеждно ръце… Навън, под тях, летяха чести огнени езици, блъвнати от долния прозорец.
— Жената! — чуваха се викове.
— Де Канелов? — неволно се обаждаха други. Но каза се, че поручикът полузадушен го свестявали в ближната къща. Кой да избави жената? Охотник никой нямаше, който да се престраши на тоя гибелен подвиг.
— Стълбата!
— Строшете прозореца!
— Няма ли някой?
Всички чакаха тоя „някой“. Напрежението на нервите беше ужасно. Някакво безумие обхвана тълпата, пощръкляла… В пролуките, що се отваряха в димното покривало, час по час се виждаше образа на жената, озарена от пламъците. Тя беше млада, с черти, които страхът беше изкривил, облечена само по една риза, израмчена и оставила половината й гърди голи. Изстъплението на тълпата стигаше до пароксизма си, когато видяха, че една нова стълба се издига из димът и се закача на прозореца. Тълпата извика като луда от учудване и възторг. Кой ще се покачи там сега? Тоя въпрос светеше във всички очи, напрегнати към стълбата. Покачи се един пожарникар. Тълпата не знаеше кой е тоя скромен герой. Тя с вълнение следеше неговото издигане по стъпалата, надвесен над долните пламъци.
— Браво! Браво! — изскачиха из гърдите възхитени одобрения, а сърцата тупаха, тупаха до пукване. Жената, като разбра, че иде помощ, викаше с нова сила, а ръцете й, придобили свърхестествена енергия, счупиха няколко пречки на прозореца и отвориха пролом. Стотина ръце от тълпата й замахаха да я ободрят и предупредят да почака още малко, защото публиката съобрази, че жената ще се фърли от счупения прозорец, да се сплеска на калдъръма.
А пожарникарят, който се качваше по стълбата, беше Рангел. Залисан досега на друго място, по сечене покрива на ближната къща, той беше зачул раздирателните викове от висотата, на която се намираше и бързо беше се смъкнал долу, за да види какво ставаше. Едвам видя, че една млада жена викаше от прозореца, този смел момък не мислй вече: извика да му турят стълба и се фърли по нея.
Още от пръв път той глътна лютивия горещ дим, но си стисна с бърните устата и с напрежение на носните мишци затвори си дупките на ноздрите и полетя нагоре, като мижеше. Пожарникарският му шлем блестеше от пламъците. Подир една минута, с дреха леко опърлена от жълтите язици, той стигна до прозореца, закрепи си здраво краката на две стъпала и без да погледне жертвата, която щеше да избави, той засече другите пречки, да разширочи пролома и да я изтегли оттам. Това стана вътре в една минута и когато нужната дупка се откри, пламъците нахлуха и насам, заграждаха отзад жената, лижеха потона над главата й. Нямаше нито миг време за губене. Жената се изпречи на прозореца и си фърли и двете ръце на раменете му. „Ангеле“!… — извика тя, готова да падне в обятията му. Лицата на двамата се срещнаха. Тогава чак Рангел видя хубаво жената и я позна.
Тя беше Замфирица!
Косата на пожарникаря настръхна от това ненадейно видение, той простря ръце, та ги опря в голите гърди на Митковата булка и с една голяма сила тласна я назад в пламъците!
Замфирица извика и се изгуби. Пламъците веднага бликнаха по-силни — от рупването на ризата. Рангел бързо слезе назад през гъстия дим със загорели поли.
Народът извайка, като видя, че жената потъна в огъня.
Много жени примряха.
— Късно пристигна момчето!
— Отиде жената, не можа да я отърве…
— Продъни се подът под нея… Димът я задуши. Такива викове се разнасяха из народа. Мнозина се натрупаха около Ангела, комуто саперите успяха с време да изгасят дрехата, без да пострада нещо. Около му се раздаваха фалби, знакове на съчувствие, вайкания за жената.
Рангел слушаше всичко това, смаян, учуден. Той само викаше несъзнателно: „добре, добре“! Той приличаше на човек, който не е извършил едно ужасно престъпление, а една длъжност. И той се чудеше защо тия хора не се радваха, а изказват съжаления за „оная“. Той мислеше, че беше направил добро нещо, че беше отплатил за мъките и смъртта на приятеля си, като беше оставил на пламъците жестоката му и развратна жена, дошла да нощува тук в стаята на адвоката Ладжовича — Рангел познаваше жилището му, — защото Ладжовича именно Канелов спаси от пожара и му отмъсти по един съвсем неочакван и великодушен начин — забравил подлеца и видял само жертвата.