Не съвсем обаче: двамата македонци бяха видели Цача, когато излазяше из Никифоровата стая, след като й даде огъня. Защото те в същото време обираха кабинета на Ладжовича, като го бяха заключили предпазливо в спалнята му.
Одевешният гост беше Цачо — сега агитатор Доганскев.
XXVI. Поп Кън
Между това поп Кън беше още в Черешовица. През тия двайсетина дена, особено напоследък, той има скръбта да се убеди, че неговото влияние е много спаднало. Главният център, село Черешовица, беше се отметнал към страната на Стремски; така сториха и другите села. Идеята за съединението, по-силна на тоя час от всякакви лични симпатии и съображения, беше спечелила за Народната партия и тая колегия, досега упорито вярна на другата партия. Даже пролетес, подир отиването на Алека Богориди, стана и тука малък, нестроен митинг за съединението, последният. Предано и послушно на попа въпреки всичко остаяше родното му село Саръкьой, от триста и петдесет къщи. Тоя безбожник и греховник беше някога събрал пари с просия и изградил черква на селото си и едно училище. И то му бе остало благодарно. Със Саръкьой поп Кън собствено печелеше победата. Метне се на коня си, повлече петте стотин души дисциплинирани избиратели, без да остави ни един в село, иде в Черешовица, дето беше избирателния пункт, загради урната, разтласка, разпсува, сплаши противниците и земе избора. И влиянието му така беше грамадно в тая околия. Той колеше, той бесеше.
Тая вечер попът беше много налютен в селската кръчма. Възбуден силно от препирнята с първенците селяни и от виното, той псуваше Стремски, псуваше Русия, ругаеше Гаврил паша „турския чабукчия“, заканваше се на черешовци, които миришели вече на „козе месо“, да ги смаже утре със своите саръкьойци. Черешовци негодуваха, но не смеяха да се окачат с него, като знаеха буйността му.
— Ти плачеш за Алека паша, а ние няма защо да плачем за него, ами сме с Русията — отговори му кметовия помощник.
— Аз… тамо нея, на вашата Русия! — извика поп Кън вън от себе си при чуването тая дума, злокобна за неговото величие.
— Ти да мълчиш! — обади се един от първенците, като го устрели с гневен поглед и от яд счупи лулата си в дъската. — Ти да мълчиш, попе, че пак ще те аргосат.
Попът кипна.
— Да ме аргосат? Кой? Владиката?… Аз на владиката плюя!… Па и на аргосът му, па и на господът му!
Тук селените скокнаха като ожилени: равнодушни, като всичките български селени към въпросите на вярата и нейното достолетие, сега селените се възмутиха. Тая нечувана псувня, това богохулство, изказано от един божи служител, който им четеше евангелие и им даваше конка, потресе душите… Те се изгледаха учудено, като че се питаха какво трябва да направят. Но благоразумието или страхът от мстителния поп, въоръжен с револвер сега, ги удържа от енергически постъпки.
— Ти си пиян, Къне! — забележи му помирително един старец.
Селяните си шушукаха и се готвеха да излязат. Поп Кън дойде в бяс.
Желанието да оскърби още повече селяните, да си отмъсти чрез презрение на най-светлите и деликатни чувства, го облада с неодолима сила. Охулването на бога не го удовлетвори; той внезапно стана и каза със светнали очи:
— Казах ви, че миришете на „козе месо“ и сте „ботуши“. Утре ще ви стъпча! Този кой е? Великият ботушар!
И като каза това, попът откъсна от стената образа на императора Александра III и го скъса!
— Ти си полудял, бре! — казаха му…
— „Щуро се попи, лудо се калугери!“ — изръмжа един гърбав чорбаджия.
Кметовия помощник, с наежени мустаци, рече му:
— Ти слушай, утре да се не явяваш тука!… Хай да си излезем, бре!
И на поканата му всички селяни излязоха вкупом. На улицата, до един плет, те дълго си гълчаха. После се извика: „На общината!“ и пак вкупом отидоха нататък — очевидно, събрание щяха да имат на кметството…
След един час няколко конника селяни излазяха от село по разни посоки.
XXVII. Прибежището
Поп Кън плати на кръчмаря виното, с което почерпи селяните, изруга за смелостта, дето искаше пари и за скъсания образ на царя, и влезе в двора, та си отвърза коня, стегна го и го изкара на улицата, за да тръгне още сега за Саръкьой да нагласи до последните подробности юруша, в който щеше да тласне своята войска утре, увеличена и от верните уломки на две още села. И тоя път той се надяваше да има числото на своя страна, защото останалите села, които гласуваха в Черешовица, та и самата Черешовица, равнодушни към гражданското си право, слабо ходеха на урните и предпочитаха кръчмите. На тая ленивост поп Кън разчиташе сега.