Рангел отбягна и се потули зад един трон в сянка. Помисли, че е изварден, и несъзнателно улови камата. Скоро видя, че двама души идеха насам и единият приказваше. Той чу гласът на поп Къна, който се гневеше на баба Йова, че забравила да заключи вратата. Поповия другар беше жена. Те наближиха към олтаря. При слабото осветление от двете кандила Рангел видя, че жената, която следеше попа, беше същата госпожа, що видя в гората.
— Защо води тая жена тука? — помисли си разбойникът и веднага лоша мисъл му мина през ума, той неволно си спомни онова, което бе чул от покойния Митка. Поп „Чапкън!“ — екнаха му в ушите пак думите които чу в тълпата от митинга. Той беше зрител на едно светотатство. Усещаше, че мравки лазят по кожата му. Той се вслуша в думите на попа:
— Спокойни бъдете, госпожо, тука не се бойте.
— Страх ме е!… — шушнеше Драга.
— Тука сте в безопасност — ободряваше я поп Кън, като я фана за ръката, — тука не може да ви търси той.
„Мъжът й, отвел я е от мъжът!“… — помисли си Рангел.
— Мене ми е драго, че мога да ви услужа — думаше й попът, като гълташе със сластолюбив поглед красивото уплашено лице на Драга. — Аз ви не осъждам и никой умен човек: любовта е дар божи, без любов се не живее… Питайте мене… Стъпайте опипом, да идем в олтаря — казваше й той, като я водеше по каменните стъпала.
— Една жена в олтаря? Грях! — каза си Рангел поразен, но изстъплението му веднага дойде до върха си: попът въведе Драга право през царските врата, когато тя инстинктивно поиска да мине покрай темплото, за да влезе през бочната врата.
Рангел настръхна. Затъпялото в тая груба душа чувство от християнско благочестие се пробуди с ненадейна сила. Обирачът на черквата се сепна и възмути против осквернителя на храма! Той стисна камата си, сви се като един тигър, който ще нападне жертвата си, и реши да се фърли въз попа в олтаря и да му забие желязото в гушата. За голямо свое щастие попът веднага излезе и тръгна към вратата, дето се изгуби в мрака. Скоро тя се отвори, хлопна и заключи. Рангел вече не мисли за венеца на свети Никола, стана му някак си чоголно да остава в тая черква с тая жена. Отключи портата и излезе и той подир две минути. Той се радваше, че избягна страшното изкушение да окървави черквата. Навън беше тъмно като рог.
Скоро мина край общинската стая, която беше още осветена.
— Да обадя ли? — попита се Рангел.
„Да обадя!“ — помисли си той и приближи до оваляните и мътни прозорци. Вътре се мяркаха разни лица, ходеха, махаха оживлено и смесеният им глъч се чуваше на улицата неразбрано, с изключение на звучното попово име. Рангел приближи до един селянин, който току излазяше, и му каза:
— Хей, кажи на селяните, че поп Кън одеве влезе в черквата и скри тамка една млада жена. Търсете я навсякъде и в олтаря!
— Кой си ти? — попита селянина в тъмнината.
— Не ти трябва. Кажи на селяните, че има жена в олтаря!
И Рангел бързо отмина и изчезна в тъмнината. Той излезе из село и се запъти през къра към колибата си, като забрави да заключи черковната врата. След половин час той стигна жилището си.
В колибата вече силно хъркаха четворицата македонски харамии, пътници утре през Родопите.
XXIX. Към Черешовица
Сутринта, по седем часът още, из Саръкьой излезе армията на поп Къна. Тя се състоеше от няколко стотин души избиратели. Те вървяха в широка гъста колона из междуселския път и на места го преливаха. Един голям облак прах се виеше над тоя човешки поток и се движеше заедно с него из зелено-жълтеникавата равнина. Повечето саръкьойци вървяха пеши с един червен байрак. Около трийсетина конника отпреде сякаш образуваха генералния щаб на избирателната армия. Пред тях възседнал на бял кон, с вехто военно седло, яздеше пълководецът — поп Кън — с калимявка, нахлупена на челото, с револвер, препасан на кръста под расото. Попът имаше твърде внушителен вид тъй и даваше бодрост на сляпо привързаните си другари. Цяла нощ той беше употребил, за да ги дисциплинира, настрои и приготви за съдбоносното — за неговото обаяние — сражение, което щеше да се даде в Черешовица. Саръкьойци вървяха храбри и весели, уверени във вожда си и в победата, и с докторовото име на бюлетините в джобовете им. За да поддържа духа им, той час по час се извръщаше и пущаше по някоя демагогска фраза или остроумна смешка, или закана въз изменниците черешовци. Тоя енергичен човек не падаше духом ни една минута. Саръкьойци го следваха с чела, облени с пот от лучите на утринното слънце. Когато наближиха рътлината, отвъд която се криеше Черешовица, той ненадейно запя Ботевата молитва: подеха я по-младите и събудени селяни, начело с учителя. Тая песен, позната вече на ухото на саръкьойци, разнесе ентусиазъм из редовете им, чуха се провиквания, замахаха се из въздуха тояги и знамето се затресе: войнственото настроение се пробуди. Под хипнотизацията на тия странни, мощни, богохулни звукове тълпата се развълнува, те й се сториха като един зов за борба против неприятеля, който в дадения случай беше Черешовица… Но попът дойде в истинско изстъпление — защото бяха свързани с една негова омраза — при следните стихове: