Тука попът изтегли револвера и гръмна към небето.
— Долу Иларион!
После, по асоциация, от Ботевата молитва дойде на Ботевото минуване Дунава — за да я запечата с кръвта си. Тук вече учителят пое: „Тих бял Дунав се вълнува“. Сега ентусиазмът порасна още; ратоборният нагон на попа пламна и се обърна в полуда при спомена за снощното спречкване с черешовци. Нему му се стори, че той е сега сам Ботев и плува с дружината си през Дунава, за да нападне неприятеля народен. В тоя психологически миг, кога учителят дойде до куплета:
показа се Черешовица в зелената си долина.
— Напред, момци! — извика яростно поп Кън, като посочи селото, както един генерал посочва крепостта, която ще се земе с юруш. Па препусна надолу из изрития друм. Последва го конницата му, а подир нея и пехотата припна със знамето сред невъобразими облаци от прах, позлатявани от слънцето.
Преди да влязат в Черешовица, поп Кън заповеда малко почивка. После пак тръгнаха. Скоро колоната влезе в селото, изпълни улицата, измина я, като влачеше със себе си позлатения облак от прах, приличен на лучезарна слава, зави из една пречупена улица, която извождаше на мегданя, дето в училището щеше да става гласуването.
Когато колоната се озова на мегданя, тя се спря в нерешителност — пред нея всичкото пространство беше пълно със свят. Имаше там няколко хиляди души селяни избиратели, стекли се от цялата околия, за Стремски. Името на Стремски беше на всичките уста и на всичките бюлетини. Това беше едно море от хора, което шумеше, бръмчеше, клатеше се. То пълнеше мегданя, черковния двор, училището, околните улици и краят му се не видеше в полето. По полегатата рътлина, що се издига на изток от селото, чернееха се нови тълпи, които се спущаха насам. Поп Кън не очакваше това небивало стечение на народ. Появлението на саръкьойци очевидно се очакваше, защото множеството се раздвижи, главите се обърнаха насам, куповете зафанаха да се притискат по-гъсто — и името „поп Кън“ се чу.
Поп Кън се сепна от общата нерешителност, той спря и си побара нервно брадата. После размени няколко думи с окръжающите го конници, за да им вдъхне дързост. Но другарите му, изтрезнели внезапно от одевешното си опиянение, гледаха плахо; па тихо възвиха конете си назад и разсякоха тълпата на пешите саръкьойци, учудени от това повръщане на генералите. Тогава една безмълвна паника настана: всичката саръкьойска дружина изфиряса в околните улици, като остави пълководеца самичък.
XXX. Ураган
Поп Кън видя, че е изгубено сражението, но той не беше човек, който да се реши лесно на позорно бягство. Прибледнял, с разтреперана рижда брада, с една ръка на револвера, той бутна коня и удари надясно на мегданя, покрай плетищата, и влезе в двора на околийското управление — началникът беше негов приятел. Тълпата го остави да мине свободно, само мърмореше и стана по-безпокойна.
Бедният поп не подозираше нито наполовина положението на работите, та тъй демонстративно мина пред множеството. Снощният селски съвет, събран в общината после поп Къновите буйства и закани в кръчмата, беше зел важни мерки, за да се попречи на саръкьойския натиск. Десетина души конници бяха тръгнали веднага по всички околни села, да разправят грозотиите, думани и вършени от попа, и да призоват избирателите да се намерят всички тоя път в Черешовица. Току-що излязоха скороходците, събранието узна за Драгиното вкарване в черквата. То отиде вкупом там и загащи в олтаря уплашената до смърт Драга. Попитана, тя изповяда, че поп Кън я турил тука; но нейните уверения, че не е имало зла мисъл, никой не повярва. А тя се срамуваше да разкаже вследствие на каква драма бе поискала прибежище от поп Къна. Селяните дойдоха в ужас пред това ново светотатство на попа, който снощи бе псувал господа. Всичко това, притурено към омразата, която вече внушаваше със своята борба против народното желание: съединението и псувните против Русия, събра ужасна буря над главата на попа.