Парахода пак пое пътниците си и запори езерото. Той мина наляво от островчето с трите легендарни дървета, на което се е любувал Шильонския затворник, и удари право към срещния бряг, дето Бувре се гуши в подножието на планината. Замъкът бързо се отдалечаваше и рисуваше красиво над вълните със своите зидове, полезени от павой, остри сводове, кули, бойници. Отляво, зад Вилньов, се отвори гледка на Рона, която мътна се втичаше през зелени лъки в чистото езеро; на островърхата планина Dent de Midi и зад нея — на снежните гребени на Алпите. Отдясно пък — беше омайната панорама на синьото езеро, обточено с низ селца и градовце, мило снишени под високите присойни стръмнини, живописно покрити с лозя на тераси, летни къщи, просечено от вратоломни железни линии, пълзящи отвесно от езерото до върха.
Пътниците в парахода — тоя параход правеше обиколка на езерото — разходка прелестна, задължителна за всякой турист — бяха много, от разни възрасти, положения, народности. От Бувре се прибави и бръмчащия рой на пансионерките от едно девическо училище. Те завоеваха всичките седалища на кувертата, екнаха от смехове, глъчки, прилични на цвърчения на врабци, и с възклицания „О!“, с които се зафащаше всяка тяхна фраза… „Oh, quel joli tableau!“ „Oh ma chère!“ „Oh, tu es drôle, Adèle!“ „Oh, mon Dieu!…“ „Oh, set anglais! Oh, quelles dents — des vrais crochets, ma chère!“12 А розовите присмехулници се кискаха звънливо, додето белобакия албионски син, който беше предмет на радостта им, увираше невъзмутимо носа си в Бедекера и час по час дигаше очи, за да провери местностите с описанието им. Oh, voilà des russes! Oh, la dame est delicieusement joie… Mais tu ne connais pas les russes, Josephine? Entende donc!13 — цвърчеше една прелестна девойка, като сочеше на другарките си изправените до заградата на кувертата Стремски и Невянка, които си говореха, гледайки на прекрасната картина на езерото и планините.
До тях две госпожи, една млада, плава и хубавица, с малки бели ръце, и възрастна, въздебеличка жена, приказваха, или по-добре чуруликаха, на божествено кръшният и руйният в женските уста френски език.
— О, каква щета, че контът не е тук! — казваше старата често.
— Но той не можеше да ни придружи, мамо! Занятия извънредни го задържат пленник сега в Париж-отговори младата.
— О, да!
— Ти чуваш, мамо? Тия са руси! — прошушна дъщерята на майка си и й посочи с поглед двамата българи.
— О! И отлични руси!
— Обичам ги.
— Желаеш ли да се разговаряш с тях, Жано?
Но Жана със сръчността и свободната любезност, свойствена на френеца, вече питаше българката:
— Извинете, госпожо, за смелостта: вие сте руси?
Невянка погледна любопитно девойката.
— Не, госпожице, българи сме.
Найден подигна леко шапката си на двете френкини.
— Toujours russes; bulgares — c’est un espéce de russes!… Comme lui14 — забележи майката на дъщеря си.
— Представяме се: госпожа Дебройе, майка ми; Жана Дебройе — каза девойката, като си подаде малката ръка.
Назоваха се и нашите и се ръкуваха:
— Ако да беше пожелал конт Брадло´в да дойде с нас, ние щяхме да имаме удоволствието да ви представим и един ваш съотечественик. Но за жалост ние сме лишени от неговото общество — казваше майката.
— Конт Брадло´в е наш близък приятел, госпожо, и от вашето отечество — русин — добави Жана.
— Може би вие сте чули за него? — попита майката.
— За жалост не сме имали честта да чуем за конт Брадлова — каза Стремски, като размени с жена си значителен поглед.
— При все това конт Брадлов е известен в своето отечество, неговият брат е губернатор на една област — каза майката.
— Те смешат руси с българи — пошушна Стремски на Невянка: — вероятно това е някой руски граф.
И Жана каза ниско на майка си:
— Каква си странна, мале: отде да бъдат длъжни тия любезни човеци да знаят всичките хора? България е голяма земя; я ми кажи ти кой е префектът в Марсилия?
— Твоето разсъждение е съвършено право, дъще — забележи майката.
Познайниците продължиха разговора си до заградата на кувертата. Речовитите френкини в скоро време ги запознаха с положението си и обстоятелствата си. Те бяха от Париж, охолни буржоа. Правеха разходка из Швейцария. Те не можаха да се наприкажат за чудните природни видове по Алпите. Колкото за конта Etienne Брадлов — той беше студент по медицината, запознал се с Жана от една година насам. Сега те бяха годеници, т.е. почти… Etienne не можа да земе участие в разходката им, колкото силно и да желаеше, понеже го поглъщаха занятията по екзамена му. Старият конт — бащата Етиенов, беше богаташ милионерин. Братът на конта, губернаторът на руската… или българската област — френкините се бъркаха на тая почва — е по-стар от Etienne’а и това лято ще направи un voyage de plaisir до Париж. Но непременно те — българите, — като дойдат в Париж, трябва да им дойдат на гости, на улицата Sainte Anne № 15. Те ще бъдат приети с възторг, празнувани!… Госпожа Дебройе има симпатия към русите… Далеко преди да познае Etienne’а, един очарователен, благороден, млад русин, тоест българин… Enfin, c’est la même chose, n’est ce pas…15
12
„Oh, quel joli tableau! «Oh ma chère!» «Oh, tu es drôle, Adèle!» «Oh, mon Dieu!…» «Oh, set anglais! Oh, quelles dents — des vrais crochets, ma chère!» (фр.) — «О, какъв хубав изглед!» «О, скъпа моя!» «О, ти си смешна, Адела!» «О, боже мой!» О, този англичанин! О, какви остри зъби, скъпа моя!“
13
Oh, voilà des russes! Oh, la dame est delicieusement joie… Mais tu ne connais pas les russes, Josephine? Entende donc! (фр.) — О, ето русите! О, жената е прелестно красива… Но ти не познаваш русите, Жозефина? Слушай, впрочем!
14
Toùjours russes; bulgares — c’est un espéce de russes!… Comme lui (фр.) — Пак руси, българите са един вид руси!… Като него.