Параходът спира при Евиан, наближи Тонон, френкините се приказваха, неизтощимо излиятелни, духовити, пленително остроумни и мили. При Тононското пристанище се простиха със Стремски и Невянка и излязоха на Тонон — за да „поглътнат въздухът на французката земя“, — защото почти целия южен бряг на Женевското езеро е французки. От брега госпожица Дебройе напомни с една чудесна приятелска усмивка на Невянка поканата на майка си да ги не забравят, кога дойдат в Париж.
II. Славянският звук над езерото
Тука езерото е най-широко. На срещния му северен бряг, отдясно и ляво на Лозана, се редяха живописните, потънали в кичести зеленини селца, вили, шалета, благодатни кътове на мир и поезия, свързани с имената на славни мъже, които са гостували в тяхното лоно. Гледката въз езерото беше възхитителна. Гладката повърхност отразяваше светломодрата небесна синева. Високата планина над езерото се продължаваше в дълбините му, треперлива и бърчелива — от нежното клатене на синия вир. Хладния ветрец, цалувал вечноснежните чуки на Оберландските Алпи, милуваше нашите пътници и развяваше космите над челото на Невянка. Параходът излезе пак нашироко. Когато зави зад носът на Ивоар, те видяха Женева, кацнала напето в дъното на езерото.
На едно седалище близо до тях се заговори руски. Те се обърнаха при чуването тоя роден звук. От няколко месеца те не бяха чули славянска реч, изгубени в океана на латинския мир. Там седеше и гукаше една двойка. Момък и девица. Момъкът, белолик, с черни извити вежди над черни живи очи; момата — много мила, стройна, с очи вакли, почти сини, тъмноруса коса и звучен глас. Тя беше облечена спретнато, просто.
— Облог правя, че момъкът не е русин — забележи Найден.
— Наистина, по физиономия не прилича… Чакай, та той и произношение има не руско. Той произнася мы твърдо, както всички българи, които говорят по руски — каза Невянка, като се вслушваше.
— Аз съм уверен, че е българин студент. Тук в Женева има много наши студенти.
В това време рускинята казваше:
— Енчев, дайте, пожалуста, бинокл — като се взираше в един параход, който се задаваше отсреща.
— „Енчев“! Това е българин — каза Найден, — чу ли?
Невянка потвърди.
— Ние можем да рискуваме да го попитаме за Киркова: четири дена назъртаме да срещнем българин и напразно… Само утре сме тука… Как мислиш, да обезпокоим ли тия, вероятно влюбени и щастливи славяни?
— Можем. Ние сме пътници. Па и мене отдавна ме сърби езика да погълча руски… А тая рускиня прилича силно на една моя съученичка в Николаев, но не е тя…
Стремски приближи към двойката и като поздрави вежливо, каза на момъка по руски:
— Извинете, чувам, че говорите руски… Позволете, вие сте тука студент?…
— Да — отговори оня, когото рускинята нарече Енчев, като изгледа любопитно българите, когато другарката му втренчи очи в Невянка.
— Извинете за моята нескромност: не сте ли българин?
— Да българин. А вие — също? — попита студентът по български вече.
— Да, от Южна България.
Студентът стана.
— Драго ми е: Енчев! — и подаде ръката си на най-дена и на Невянка.
И те се назоваха.
Енчев ги запозна и с другарката си: мадмуазел Вера Василиевна Римницова, дъщеря на един от професорите в университета.
Зафана се много задушевен разговор. Енчев се оказа крайно приветлив момък. Той им говори за българите студенти в Женева, за живота им, за себе си. Той бил родом от Дряново и следвал курса на философията. Той попита за новини от България, които Стремски не можеше да му даде, като я беше напуснал отдавна.
Енчев впрочем само тъй попита: той се малко интересува от политиката. За него — науката. Науката трябва и на България. Широки полета за духовна деятелност. Младите сили към тях трябва да се стремят… Политиката е шум и страсти. Науката е безценен склад, който не гине… А малко ли има да се работи, да се изследва, да се изучва, да се посява, да се гради? Ето защо той ще се посвети само на научна деятелност и за нея само се готви тука… Политиката нека я вършат други. Тя е тъй лесна! И жал, колко умове силни и добри, и полети благородни затъват в тинята на политиката и умират! Доста политика: наука повече, знания, светлина!… Гетевите предсмъртни думи: „Светлина, светлина дайте!“ — на България най-много приличат да ги казва…