И мадмуазел Римницова твърде мило се загълча с Невянка; тя не преставаше да я фали за нейния руски език — повече да я ободри, защото Невянка ужасно се запъваше. Тя била от Воронеж, но баща й бил професор тука и мосье Енчев се столувал у тях. Пита я за впечатленията й от Швейцария. О, това е чудна страна, вечен магнит за милионерите, за поетите и за любовниците (Вера се усмихна щастливо); препоръча й да се качи на Монблан, поне до Petits-Mulets, щом обича планинските възлази. О, то е чудесно… Шильонският замък не й направил онова впечатление, което очаквала. В поемата на Байрона той е по-страшен и по-поетичен:
И без Байрона тая обикновена кула би остала забравена. Сега привлича поклонници от цял свят. Не Бониваровата участ ги тегли тука, а геният на поезията, на магията на творчеството идат да се поклонят…
Само поезията може да даде безсмъртие на световните неща… Вера обича силно поетите; от френските й се нрави Мюссе — поет на сърцето, — от руските обича Лермонтова, но сега предпочита Надсона: поезията му е благородна въздишка на една страдающа душа, неудовлетворена от настоящето, но през мрака на песимизмът си вижда зарята на светло бъдаще… При все това Надсон оставя тежко впечатление. О, не са жизнерадостни руските поети — днешни. О, друго е Хайне. Тя го люби страстно, но на немски. На немски е чуден. Например, Борът му:
Божествен просто. Кристална музика на гранитен стих… О, тя се изражава като символистки поет! Впрочем, Вера се интересува и с философията, и със социалните науки; женския въпрос — също. О, той сега занимава мислещите умове в Русия. Тук има няколко курсистки рускини по медицината. Образовани дами и които съставляват Русията за нея… Как се струва на госпожа Стремска типа на швейцарките? Не хубав, нали? Сякаш природата, ревнива да запази обаянието на своята красота, скудно е надарила с нея швейцарките… Особено в тоя кантон: положително грозни. Даже има гушави! Като в Кавказ!… Но, разбира се, никой не иде за швейцарките, а за Швейцария… Какви са българките? Енчев уверява, че не са хубави, а тя вижда сега, че той нагло лъже (и тя се любува на руменината, излязла по бузите Невенкини). О! Тя би желала да иде в България. Енчев й фали чудесните планини, долината на розите и простодушните нрави… Жал, ако тоя прекрасен народ падне под зависимост на Русия. Нека се пазят българите, да се не сливат във великото руско море… Впрочем, Енчев я успокоява в това отношение. Тя обича България като своя родна страна и затова нейното удоволствие е велико сега — да стисне ръката на една прелестна българка.
Додето траеше тая двойна беседа, параходът стигна до брега и тълпата се изсипа на набрежието при Jardin des Anglais. Слънцето, залязло зад Юра, осветяваше с румено сияние само Монблан в дъното на кръгозора. Студентът и Вера поканиха познайниците си да ги посетят утре. Те поблагодариха, но не дадоха положително обещание: имаха да направят една разходка до Ферней, за да се поклонят на Волтеровата къща и да намерят Кирковата, за която Енчев им даде потребното насочване, а вечерта щяха да тръгнат с увеселителния влак за Париж.
Скоро Стремски и жена му остаха едни във върволяка, който се стремеше към моста над Рона, минаха го, като една минута се наведоха над зелените като смарагд вълни на реката и запътиха се през rue des Alpes, за да отидат на гостилницата си Hôtel de la Monnais, близо до гарата.
III. В странство
Описаните горе сцени ставаха в началото на августа 1885 година.
Стремски и жена му бяха напуснали Пловдив още през октомврия миналата година и оттогава досега оставаха в странство. Тежки и съкрушителни домашни беди бяха налегнали честитото дотогава семейство… Скоро подир Черешовския избор, още под шемета на потресването от зверското умъртвяване поп Къново, Стремски с Невянка имаха скръбта да изгубят внезапно Александърча, отнесен от дифтерита вътре в три дена. Това ново потресение и злощастие се отзова лошо на Невенкиното добиване. То излезе нещастно и последвано от тежки боледувания, изострени още от нравствената убитост и нервно разстройство на родилката. Благодарение обаче на своя здрав организъм и на грижите на доктора Дъбинова Невянка подир три недели се съвзе и остави леглото; през всичкото това време Найден, потопен в скръб и грижи, не остави ни минута страдающата, забрави всичко друго, петимен само да спаси здравето Невенкино. Естествено, изборът в Черешовица не стана (всички други обаче станаха мирно в полза на партията му) и Стремски не можеше тая година да влезе в Областното събрание като представител. Та той и да можеше, не би влязъл: интересът на Невенкиното здраве го повика другаде. Настъпваха есенните дъждове и мокроти, след които идеха зимните студени мъгли и мразове. Докторът настойчиво посъветва на Невянка по-хубав климат, за да се избягнат опасностите от лошото време за нейния още чувствителен и обезсилен от кризата организъм. Реши се презимуване в Северна Италия. По тоя начин Найден и Невянка още по Димитровден се намериха близо до Сан Ремо, в едно селце до Средиземно море и заслонено от приморските Алпи. В тоя топъл, огряван от слънцето кът, престояха до средата на марта. Невенкиното здраве наякна и лицето й се разцъфтя от животворния дъх на морето. Скръбта на Александърча изгуби в душата й прежната острина; но при първото наканване да се върнат в Пловдив, дето щяха да видят гробчето на детето, сълзи бликнаха в очите на Невянка, нахлуха пак печалните възпоминания, които трябваше да стават по-мъчителни с наближаването България. Найден реши, че Невянка не е още доволно силна, за да пренесе безбедно нови вълнения, той намисли да прекарат пролетта в Северна Италия, а в хладните планински долини на Швейцария — да прекарат горещите месеци. След като обиходиха цяла Северна Италия, от Турино до Венеция, и алпийските й езера, те минаха през Сенготарския проход в Швейцария в началото на юлия 1885 година. Живяха в засмения Люцерн и прохладния Интерлакен, отдето правеха разходки по върховете, престояха в приоблачния Мюрен, на хълбока на Юнгфрау, малко време — и в Берн, градът на аркадите и мечките. От неделя насам бяха в Женева и днес направиха традиционната обиколка на чудномодрото й и омайно хубаво езеро.