— В България.
— Че защо не идете в Никарагуа?
Ганчо разбра иронията на този въпрос, който изкарваше парадоксалността на горните му думи, и леко се изчерви.
— Впрочем, аз съм ви дошел на гости, а не на препирня по социализмът… При това вие имате на помощ цял арсенал там на масата и аз без друго бих изгубил сражението — усмихна се Найден.
— Да, тук са авторите, които са писали най-авторитетно за социализма, най-знаменитите философи-социолози — каза Ганчо, като погледна гордо книгите си.
— Ще ги носите ли и тях в България?
— Да.
— Оставете ги тука, господин Кирков: в България има други потребности и жажди, там трябват яки мишци и здрави умове — да създават новия живот. У нас няма работа още философията на отрицанието; занесете там философията на трудът, на честните усилия към нравственото повдигане на обществото.
— Ние ще занесем революцията!
— Вие няма да произведете социална революция в земя като България, но без друго ще изкилите умовете на младежта, както вас други изкилиха. Откажете се от това увлечение, вие губите времето си… Вие ще оскърбите дълбоко баща си, а за вас си приготвяте едно бъдаще, пълно с излъгани сметки и горчиви разочарования. Вие сте честна душа и постоянно ще дохождате в конфликт със себе си и в противоречие с проповедите си.
— Защо?
— Вие ще се върнете у нас, неприготвен ни за служба, ни за свободна професия, които вие презирате… Вие няма да идете да орете и копаете, нито ще фанете занаят — защото живият труд ви е мъчен и не прилича на заучена гладка фраза. Как ще живеете? Вий трябва да живеете пак за сметка на някой чужди труд, на някой чужди пот, без да давате в замяна своите.
Ганчо възразяваше живо. Личният въпрос не е важен. Личността може да е слаба, но идеята е велика. Това е важното. Той ще развива в България социалистическата деятелност. Той ще основе вестник, той ще бъде борец, апостол. Ще гони плесента! Долу религия! Долу закони! Долу собственост! Социализмът въз развалините на днешното общество ще съгради новото идеално здание, ще закрепи основите на всеобщото равенство, на всемирното щастие. Няма господар, ни раб! Христос е сам бил социалист. Нека Стремски да дойде да послуша в конгреса… Стремски му отговаряше. Социализмът, като идейно течение, представлява явление сериозно в наше време. Той можеше да плени един млад ум чрез великодушната мисъл, която лежи в основите му. Той си го обяснява в Западна Европа — люлката му — на чиито икономически и социални условия той е плод; но Стремски се чуди каква работа има социализмът в България. На България трябват сега мозъци с трезви мисли, глави, пълни с положителни знания; трябват наставници, които да възпитават младото поколение в човещина, да му образуват характер; трябват мъдри мислители, които да ръководят умовете към доброто и към напредъка! Какво не трябва? Трябват сили, знания, куражи, самоотвержености, които да градят, създават, оживотворяват — не да разстройват. Трябва да се въцари великата любов към труда. Трудът, който да покрие със златни ниви нашите безконечни изоставени полета, да раззелени с гора нашата оголена земя. Да, великата любов към труда трябва да се посее в сърцата ни. Кирков ще сее социализъм! Това значи да предлагаш на гладният вода, за да се насити. И да беше само вода…
Вратата се почука и влезе стопанинът.
— Ах, ето, господине любезни, моят жилец. Има голям ум, голяма коса, голяма гордост, но за нещастие съвсем няма пари. А ето в коя точка само хората могат да бъдат в хармония… Потрудете се да му внушите, на monsieur Крикоф, че той може да приеме без унижение, щото вие да заплатите, като добър вуйчо, дългът му, който не е колосален, ей богу… — казваше словоохотливия швейцарец с приветлива усмивка на лице, назначена да смекчи резкостта на искането му.
Стремски успокои стопанът, който побърза да излезе с учтиви поклони.
— Господин Кирков, свестете се — обърна се пак Найден към студента. — Аз съм бащин ви приятел и ви давам най-сърдечния съвет; вие ще загинете, грубата действителност ще направи пух и прах вашите мечтания да работите в България. Вий искате да станете апостол на социализма у нас; бъдете полезен труженик, бъдете добър българин: то е по-велико, защото е по-честно. Аз ще ви улесня, ще ви заема… — да се освободите от тия неприятни грижи. Обещавам ви в Пловдив да ви издействувам стипендия; обещайте ми да продължавате курса на правото и да се опростите с всичко друго.
Студентът помисли.
— Не мога — каза той.
— Защо?
— Не се отказвам от принципите си.
— У вас има една лъжлива гордост. Животът ще я сломи, както ще сломи и характера ви. Вие ще се каете, но късно и когато се намерите в безизход.