И той подаде на Невянка печатано годежно известие на френски.
— Прекрасна двойка — каза Невянка. — Ето една чужденка, каквито бих желала да спечели много България. Да се поздравят.
— Действително мили хора, ние имаме най-приятни впечатления от тях… Ето този Енчев: радикална противоположност с Шопова по възрението въз науките. Той гледа на нея от идеална точка и не крия, че ми е по-симпатичен от нашия любезен, но крайно практичен Шопов… — каза Стремски.
— Ние и тука вече имаме изредни познайници — от Швейцария.
— Да, мадмуазел Дебройе и майка й.
— Ще ги посетим ли?
— Ще ли имаме време? Париж и уличния му живот тъй са интересни и ни поглъщат всичкото време, щото надали ще намерим случай да подирим тия любезни парижанки.
— После, и неудобно е да си натрапваме познанството на този руски граф. А quel titre? Ако да беше да видим един българин — да.
— А тия мили френкини, които още не могат да налучат отечеството на Брадлова и смешат България с Русия и Русия с България!… Ох, те бяха божествени на парахода.
— По невежество в географията французите нямат равни. После от всичките европейски народи те най-малко пътуват по чужди страни…
— Например оня, шведецът… — каза Невянка — беднякът: видя ли го днес в каква кръчма проста обядваше на Монмартър?
— Да, той ще е някой сиромах турист, скитник… А аз най-напред го зех във вагона за висок чиновник от София. Още тогава си рекох: как е възможно такъв шикозен господин, който ходи с цилиндър там, да се гуши в третия клас, в тая теснотия, задуха, неудобства… и то още при невероятно намалените цени.
— Да, аз не мигнах цяла нощ от теснотия. Само заранта, като минахме във втория клас, аз видях малко слободица.
Заръчаха си още пиво. Невянка преглеждаше една илюстрация, когато Шопов дойде.
— Видях се с Панаретова — каза той. — Пристигнал е преди една неделя от София.
— Кой е този Панаретов?
Шопов обясни, че е началник на отделение в едно министерство и че е дошъл с командировка тука, по която след една неделя ще тръгне за Лондон, дето ще се бави петнайсет дена.
— Практичен брат този Панаретов — добави Шопов ухилено: — той е вечно в благоволение: той е с оная партия, която е на власт. До пладне е Илия, от пладне — Алия. А командировки — постоянно. От сегашната ще удари три-четири хиляди лева… Знай Аврам де зимуват раците… Той ми каза, че сега си гради къща и тъкмо му трябваха пари… Практична България… Мене ми се струва — но това entre nous, — че той е измислил и тая командировка нарочно да си спомогне за къщата… Надул е министърът си. Защото командировката е за такава дребна и банална работа, щото се зачудих, когато ми каза. Ловък човек, късо!
Шопов продължаваше да гълчи с буйни махания по двайсет още други теми, като отиваха към хотела „Trois Princes“. При вратата му той се прости с другарите си и се изгуби из блясъка и шума на Avenue de l’Opera.
VIII. Le comte Bradloff
Стремски и Невянка се забавиха в Париж около две недели. Те бяха изгледали всичко забележително в него и околностите му. Планът им беше пак да се върнат в Женева, да си земат вещите и да тръгнат за България. В предпоследния ден на отпътуването си те се разхождаха из Елисейските полета. Беше неделен ден. Куповете разхождачи в бляскави тоалети гъмжаха из сенчестите алеи. Върволици файтони, кабриолети, тибури, ландо летяха из главната алея; от двете страни тя бе обсипана от зрители, прави и седнали на подвижни столчета, застанали там да се любуват на разкошът, богатството, блясъка на великосветския Париж, който фъркаше към Arc de Triomphe и Бульонския лес.
В една от бочните алеи, сред върволяка, те зърнаха мадмуазел Дебройе и с нея един млад господин с цилиндър и с пенсне.
В същия миг и мадмуазел Дебройе ги видя. Тя фана под лакътя другаря си и забърза към тях, с усмивка, цъфнала на устните й.
Срещнаха се.
— Ах, очаровани! Ах, какво щастие. Вие в Париж? — развика се възхитена френкинята, като застиска ръцете на Невянка… О, господин Стремски, колко сте любезни, дето доведохте прелестната си съпруга да поадмирира нашия хубав Париж! Та дайте да ви запозная: господин конт Брадлов! Господин и госпожа Стремски.
Конт Брадлов свали цилиндър и ниско се поклони на Невянка.
— Щастлив съм, госпожо!… Госпожицата ми говори с възторг за вашата среща в Швейцария — каза контът по френски. Той се държеше изящно, но една бърза червенина по лицето му изобличаваше някакво стеснение.
Госпожица Дебройе загълча с Невянка, като я обсипваше с въпроси за Париж и с комплименти.
Найден зафана разговор с конта по руски, но като видя, че той му отговаря по френски, и той подзе на тоя език. Контът беше около двайсет и две годишен момък, висок, белолик, с остроумни черни очи, жива физиономия. Той говореше французки като чужденец, с акцент и с грешки; но фразата му беше гъвкава, свободна, цветиста. Очевидно бе, че макар и студент, той беше се въртял в изтънчена среда и обладаваше светскост, която, съединена с неговата изискана външност и аристократическо лице, правеше го действително твърде приятен и бляскав кавалер.