Выбрать главу

— Какво злополучие! — викаше между това госпожицата: — Утре тръгваме за една неделя с мама за Шантили! Ний няма да имаме удоволствието да ви заробим тука, както се канехме в Швейцария, да ви направим стоенето в Париж, колкото е възможно по-привлекателно!… Конте, поне вие сте тука: найдете време да ни отмените, разведете господа Стремски във Фонтенебло, във Версайл, в Сен-Клу… Покажете им чудесата и славите на Париж… Обсипете ги с нашата французка любезност, тъй добре присадена във вашата славянска душа!

— Цял съм на разположението ви! — каза приветливо контът, като се поклони.

Стремски и Невянка благодариха, но обадиха, че утре и те са пътници и напускат Париж, и съжалиха, че не ще имат щастието да се възползуват от любезността на конта.

Те се бяха спрели насред алеята и минувачите ги бутаха непрестанно. Контът и годеницата му се разпростиха сърдечно много приятелски с тях и отминаха нататък, като се обърнаха още няколко пъти насам.

IX. Същият

Съпрузите се разходиха до големия околчест цветник (rond-pont) с водоскоците. После се повърнаха пак по алеята, на Мегдана на Съгласието, зеха кола и отидоха в магазин Лувр да си накупят някои дрехи и пътни вещи.

Те се изгубиха в грамадното здание, прилично на дворец, из проходите между стоките и предметите за продан, дето французката галантерийна индустрия беше представена във всичката си разнообразна производителност, финост, вкус, богатство и великолепие, сновяха тълпи купувачи — повечето жени. Стремски и Невянка избираха някои вещи, като се съветваха по български.

По туй време при тях беше по-тихо.

Продавачът се обърна към Найдена:

— Господине, позволете, вие сте руси?

— Да — отговори Стремски.

Той стотият път беше получавал това питане в Западна Европа, особено във Франция, поради славянското му наречие, и стотият път беше се убедил, че отговорът му: „Не, българи сме!“ нищо не казваше на запитвача и той пак оставаше с убеждението, че това са: „une espéce de russes“. Няколко пъти даже той има скръбта да чуе зачуденото измърморване:

— Bulgarie? Mais quel est ce pays perdu?

Колкото за Източна Румелия тук никой не знаеше такава земя и когато Стремски бе споменал, че е оттам, него го зеха за румънин поради съзвучието Roumélie с Roumanie.

По тая причина, за да не смущава съвестта на почтените чужденци, той бе решил да се „поруси“ с жена си, додето излезе из Франция.

Продавачът, който се улучи в същото време и директор на цяло отделение в магазина, погледна в една бележна книга и попита:

— Вие познавате ли един руски конт Бартоло?

— Конт Бартоло? Не познавам — отговори Стремски — после прибави:

— Бартоло не е руско име и не може да бъде име на русин, господине.

Директорът прочете по-добре.

— Да, да: Брадлов! — поправи се той.

— Брадлов? Днес се видяхме още.

— Значи, в Париж е?

— Да, вие имате сношения?

— О, господине, конт Брадлов има тука една нищожна сметчица… от петстотин франка… той е наш покупател от три години и почти приятел, тъй добре и редовен беше… в изпълнение задълженията си. Но от шест месеца господин контът не се яви. Предполагахме отсъствие. И адреса му не знаехме… О, благодаря ви, господине, за любезното сведение… Сега сме спокойни… Контът е един очарователен млад човек… Ние към русите, господине, сме сляпо доверчиви. Те са най-почтените хора на света… Нашето заведение има една широка руска клиентела. Ние се считаме особено честити, когато благородни рускини ни почетат… Какво желаете още, госпожо? Избирайте, на ваше разположение… Тук най-тънкият вкус, най-деликатната фантазия може да намери, каквото търси… Избирайте!… Всичко е французко, което ще каже — хубаво, здраво, изящно… Кой беше адреса на господин конта Брадлов? Не знаете? Пардон, извинете… Хиляди благодарности, господа!…

Стремски и Невянка зеха покупките си и отминаха, обаяни от учтивия френец.

Когато излязоха навън, слънцето бе залязло вече зад величавия фронтон на Операта и само прозорците на най-горните катове на къщите на Avenue de l’Opera блещяха още от лучите. По шест часът и половина лете целият Париж вечеря. Тая привичка му е наложена от театрите и концертите, които се отварят на седем и половина часът точно. Стремски и Невянка отидоха също да вечерят в Brasserie Royale при Place Madeleine. В казания ресторант, един от най-добрите, те обядваха и вечеряха повечето пъти. Тоя път те дойдоха по-рано и масите бяха още празни.