— Madame et monsieur Stremski.
Те станаха и влязоха в кабинета, завистливо изгледани от преварените клиенти.
Доктор Фобел, человек шейсетгодишен, с широко, добро и засмяно лице, със сиви очи, покани ги да седнат.
— Добър ден, добър ден!… Госпожо, кажете какво ви е? — попита Фобел, като примигна с ляво око и изгледа Невянка.
Той я прегледа, предписа бертолетова сол и й каза, че може да пътува, защото нищо сериозно няма.
Оставиха два наполеона на масата (определената цена за консултация) и станаха да си вървят.
Докторът ги задържа на местата им.
— Не бързайте и аз не бързам — клиентите ще почакат и аз ще си почина. Господин Шопов, мой ученик, ми писа за вас. Та вие сте българи? Драго ми е. Аз познавам мнозина студенти, ваши съотечественици и без комплимент: трудолюбиви и способни. Виж, entre-nous, за румъните не мога да кажа това… Например, тоя Шопов, о, какъв огнен и бързорек господин!… Българите въобще са енергични, млади хора… Вие сте от Филипопол? Какво прави вашия княз?
Стремски помисли, че го пита за княз Алека Богориди — за чието сменяване още не беше чул вероятно, и му разправи, че сега Източна Румелия има нов главен управител, който не е княз.
— Не се касае за Румъния… а за княз… Петър Карагеоргевич.
Стремски щеше да зине да поправи заблуждението на доктора, но той не го остави да стори това и продължи:
— Княз Петър Карагеоргевич, да. Аз го лекувах също преди три години… Той е мой приятел… Видяхте ли в приемната стая автографа му с образа? Ах, прекрасен и като човек, и като господар. Вий, младите народи, сте по-щастливи. У вас не е република — и много по-добре. Нашето републиканско правителство е една сган от разбойници и гладни аферисти. Де времето на монархията? Религия, закон, чест — тогава беше. Тогава беше и блясъкът… Французинът е роден природно монархист. Той обича славата, лъскавината, обича да има цар, обиколен с обаянието на трона и величието. А републиката що му дава? Един беден дявол Жул Греви, в редингот, днес президент, когото всеки псува, и утре, като го изтират, всеки ще забрави. Франция е възпитана, господа, в традициите на една хилядогодишна монархия. Обичат ли Франция у вас?… Да? И литературата наша е разпространена у вас?… Драго ми е. Франция е, господине мой, светилото на света… Чели ли сте Виктора Хюго?… Да, вашите българи му отдадоха голяма чест при погребението през май. Какъв чудесен венец! Ето един велик гений, който аз не давам за всичките победи на прусите… Вие ще пътувате довечера?… Поздравете княза си, той е мой приятел. Вие сте там високопоставен мъж и депутат?
Стремски разбра от думите му, че докторът желае да ги отпусне. Той се възползува от случая и поиска някои наставления за Невянка относително предпазването й от последствията на предишното боледуване. Докторът даде нужните съвети, като й препоръчи особено да се пази от студа.
Стремски забележи, че именно студът я вреди.
— Де живеете вие, във Филипвил?
— Във Филипопол.
— О! Там климатът е студен и жесток. Зимувайте по на южно място — в Европа.
Найден разбра, че знаменитият доктор никога не е търсил на картата България и мисли Филипопол да е при Архангелск, но счете за излишно да го осветлява върху географическото положение въз земното кълбо на една страна, „un pays perdu“, която го съвсем не интересуваше.
Те се поклониха и излязоха, изпратени до вратата от любезния насмихнат доктор.
XI. Съгражданин
По връщането си в хотела „Trois Princes“ Стремски и жена му зафанаха да се прибират. Дойде Шопов, за да пита как ги е приел докторът и да ги изпрати. Те му благодариха сърдечно за голямата любезност, която им оказа сега и през всичкото им пребивание в Париж.
— О, не говорете туй… Вие имате много багаж. Внимавайте за вагабонтите ноще — каза Шопов, като изглеждаше чантите и кутиите, пръснати из стаята.
Думата „вагабонти“ неволно науми Найдену за конта.
— А propos, Шопов, познаваш ли тука някой русин конт Брадлов, студент по правото?
— Конт Брадлов? Русин? Не зная. Има българин Брадлов.
— Българин? — извикаха едновременно и Стремски, и Невянка.
— Да, учи правото, или тъй да се рече…
— Кой е той? Какъв е?
Шопов им го описа.
— Той е същият, Невенке — извика Найден.
— Видяхте ли се?
— Да, вчера. Но той се не изказа. Той се прекарва или оставил да го мислят за руски конт! И като конт е облечен.
Шопов изпляска с ръце.
— Ах, фокусник!
Невянка, разперила ръце неподвижна, гледаше смаяна Шопова, който се превиваше от смях.