Стремски и Шопов го последваха.
XII. Нечакана развязка
Положението се обръщаше в трагическо — по-скоро, отколкото си въобразяваха. Из пътя приятелите разменяха мислите си и предложенията си. Брадлов е бил вероятно последван и уловен от властта по оплакване на някои от кредиторите, които трябва да бъдат повече от двамата, случайно узнати от Стремски. Това приключение туряше край на злочинствата му и завинаги залепяше позора на челото на тоя жив и способен момък, оставил се на влечението на лошите страсти. Репортерите добиваха материал и още тая вечер вестниците щяха да загърмят и извадят на публичното презрение един българин студент. Това беше най-тежкото в тая история. Стремски мислеше и за начина как да се помогне на бедния негов едногражданин. И за тая цел той би отложил тръгването си. За дълговете — имаше лек — той сам би станал поръчител, додето Рачко ги заплати; но се боеше да няма в живота Брадлов и някое углавно престъпление.
— Не вярвам такова нещо — каза Шопов — освен лъжливата графска титла… Но той се е представил не френски, а иностранен граф. Френската власт ще се отнесе в тоя случай снизходително пред факта, че българите студенти се радват на добро име досега… Във всеки случай Брадлов ще лежи поне две недели в затвора, доде се изпълнят разни формалности по опрощаването и пускането му. Това ще му бъде за обеца.
Стигнаха в участъка.
Комисарят ги въведе най-напред при полицейския следовател и му разправи, че и двамата тия българи познават престъпника.
— Ще имате, господа, очна ставка — каза следователят след получаване показанията им, па заповеда на един стражар да доведат Брадлова.
Подир две минути вкараха арестувания.
Стремски и Шопов го погледнаха, па се изгледаха поразени.
— Панаретов! — извика Шопов.
— Шведецът! — извика Стремски.
Действително, изкараният пред тях не беше Брадлов, а Шоповият познайник Панаретов, същия, който във вагона се прекара за шведец.
Панаретов, страшно засрамен, извини се пред Стремски за глупавата си постъпка в железницата и го помоли да извади из заблуждение полицията, която по погрешка го зима за Брадлова и още го набеждала, че си прикачил титлата „конт“.
— Негова милост е Панаретов, българин, и той ми беше другар в железницата — каза Стремски.
И Шопов удостовери личността Панаретова.
Следователят, преди това още наполовина подозрял измамата на полицията, сдъвка едно ругателство против полицейския агентин, който бе довел едного вместо другиго, помоли Шопова и Стремски да подпишат краткия протокол на показанията им, иска извинение от Панаретова за това прискръбно произшествие с него и ги отпусна.
А то беше произлязло по следующия начин: тая заран отиде Брадлов в хотел „Данемарк“ и завари там Панаретова, принуден да отложи тръгването за Лондон, въпреки предишния си план. Скъпливият Панаретов се отърва само с един наполеон. Брадлов излезе сърдит и влезна в писалището на хотела, за да удари на баща си една депеша. В тая минута двама полицейски агенти се явяват там и съобщават на гостинничарката, мадам Рашел, да предупреди жилецът в № 28, че полицията желае да го види.
— Господин Панаретов ли желаете?
— Господин Брадлова, госпожо.
Произлезе недоразумение.
Брадлов разбра веднага, че е бил съгледан от някой свой измамен кредитор, като е влазял в хотела „Данемарк“, който помислил, че е открил жилището му, и заявил в ближния участък. Той се обърна към агентите и госпожа Рашел спокойно:
— Напразно се препирате, господа: Панаретов и Брадлов — е същото нещо. Това е едно славянско име, което се произнася двояко.
И когато госпожата тръгна към стаята на Панаретова, последвана от агентите, Брадлов зимаше по четире стъпала изведнаж надолу из каменната стълба.
Закаран на полицията, в продължение на пет часа Панаретов бе три пъти изпитван, за да се признае, че е конт Брадлов. За заблуждението на полицията спомогна и това още, че той беше чернокос като Брадлова — макар и мургав — и самото му име, което за френското ухо, кой знае как, имаше голямо съзвучие с „Брадлов“.
При всичкото негодувание, което им вдъхваше Рачковия син, Стремски и Шопов не можаха да не усетят задоволство, че се е изтървал. Шопов обаче вярваше, че той няма да избегне от полицията.
Когато се върнаха в хотела „Trois Princes“ намериха Невянка, че приготвила всичко за път. Случката с шведеца много я разсмя.
— Но защо ни той мистифицираше във вагона — това не мога да разбера — казваше Стремски.
— Не сещате ли се? — каза Шопов. — Именно, се е срамел от циганията си, като се е тъпкал в трети клас при такива големи командировачни пари, и не е искал да се запознава и да се открие кой е и какъв е. Престорил се е прочее на шведец, а той е чер като корфиотин!… Ах ти, Панаретов! Ах, вариклечковска българия!