IX. Иван диктува
Докторът прекъсна тоя поток от парадокси и истини, вапсани в най-черния скептицизъм, защото бяха стигнали до портата на руското консулато. Влязоха вътре и намериха още гости: офицери, граждани, между които и неколцина от падналата партия. И там ръкувания и поздравления на противниците. Там Найден се прегърна с приятеля си Цветанова. Секретарят на руския консул и заместник негов сега, Игелстром, и военния аташе, подполковник Чичагов, приеха много радушно новодошлите. Понеже съединението се прогласи, то трябваше да се подкрепи с всички сили — това беше мнението и на българи, и на руси, въпреки станалите враждебни на Русия демонстрации. Сложи се трапеза със закуски. Домакините извадиха шампанско, пи се за успеха на революцията, която поправяше една неправда на Берлинския договор, наложен на Русия и на България. Събранието моли заместникът на руският представител да съобщи на правителството си, че съединението е общо желание на българския народ и че той проси покровителството на царя въз почнатото дело. Офицерите българи, по-малко саитиментални, разгръщаха там вече с Чичагова картата и изучаваха южната граница, която скоро щеше да бъде театър на военни сблъсквания с турците… Написа се и се изпрати оттука с разсилния на консулатото една телеграма до княза Александра от провъзгласения за главнокомандующ на южнобългарските войски майор Николаева. Дойдоха още троица души, между тях и Благодумов. Той и Стремски си срещнаха погледите, без да се поздравят. Дойде и се поздрави с всички Иван Тодоров (Боримечката). Иван си владаше тука, защото секретаря при една разходка беше нощувал в къщата му. Като съзря Стремски, той го прегърна и с гръмливи възклицания, подчертани от няколко „майка му стара!“ Иван и лани, и сега, искрен ратник за съединението и непримирим враг на берлинското разкъсване България, беше зел горещо участие в революцията, без да дели страстите на партия някаква, и гледаше на съединението като общо дело на българския народ, угодно на бога и на Русия. В консулатото престана всеки етикет и стеснение, въцари се пълно братско доверие и сърдечност, дипломати и българи се поставиха на равна нога, даваха и слушаха мнения. Боримечката и той имаше своето. Той предложи на секретаря „да прати телеграф до царя, как че народа го моли да го не оставя“. Секретарят го успокои, че ще стори това. Но Иван пожела да знае какво ще пише на царя. Секретарят, за да удовлетвори наивното питане на добрия Ивана, разправи му усмихнат, с дипломатически език съдържанието на депешата, която щеше или казваше, че щеше да удари за Петербург. Но Боримечката не остана доволен. Много беше „дълго и завъртяно това“. Той предложи друга редакция. Игелстром попита как например. Иван с лъснали очи посочи с пръст към една хартия и каза: