XII. „Марково коляно“
Вечерта на 6 септември кръчмата „Марково коляно“ при градската градина беше пълна с гости. Тя беше сега главно сборище на революционерите.
Хъшовски дрехи с много чапрази от зелен ширит на гърди, рунтави шапки с левчета, попски калимявки, паларии с широки смачкани поли — отличителния знак на гимназистите-социалисти; една мома с бяло перо на калпака и със сабя; пушки, револвери; много врява и революционен глъч, алкохолна атмосфера и миризма от печена пастърма.
Час по час викове: „Да живее!“ и „Ура!“ Понякога свирепи възклицания: „Долу московските ботуши!“
„Московските ботуши“ наричаха вече русофилите, които се олицетворяваха в Народната партия, паднала тая заран.
Тъкмо през тая година, и по-после, беше пуснат в обиколка чудовищния Захариев словар от прякори, прикачки и подбиви за приятелите на Русия — естествено — всичките предатели:
Московски ботуш, козе месо, нечист косъм, рубладжия, поклонник на нагайката, черна душа.