— Да се прекръстим най-напред!
— Как, ти ще газиш — попита Рангел.
— Няма да хвъркам я, майка му стара! Ти знаеш да плуваш?
— Малко знам.
— А, ти знаеш? А аз ще газя — каза ниско Иван, като се взираше с тайна тревога във вълните, които криеха неизвестности и коварство за него. Но нямаше време за маене и Стремскевите избавители се прекръстиха до три пъти, па нацапаха. Те стъпаха опипом, студената вода барбукаше тихо, тя ги хвана най-напред до прасците, после надмина коленете, после дойде до бедрата. Те следваха полека напред към острова. Скоро усетиха, че се повдигат и водата на всяка стъпка ставаше по-плитка.
Излязоха на песъчливия остров.
— Хайде сега и тая река… тя е по-широка, майка й стара…
Нагазиха в средния ръкав. Той се оказа още по-плитък. Очевидно Боримечката вярно бе намерил брода. Те се ободриха и ослободиха. Рангел видя, че няма да стане нужда от плуване. Третият и последният ръкав беше по-тесен. Те влязоха в него самоуверено. Неговата повърхност тихо се бърчеше и отражаваше безсилно забулените лучи на луната. До едно място водата им стоя до бедрата, па хвана да се дига. Усетиха, че има течение силничко; но три метра едвам остаяха до брега. Рангел, две педи по-нисък на ръст от другаря си, видя, че водата му дойде по-горе от циците. Тогава подскокна, плесна с ръце вълните, па заплува. Успоредно с него стъпаше и другарят му. Водата и нему стигна до циците. Той продължаваше да я опитва с тоягата и да върви напред и понеже водата не се намаляваше, а се издигаше, той хвана да псува по влашки. Остана още два метра нещо до спасителния бряг, до който Рангел вече се докопваше. Боримечката по положението смяташе, че трябва почвата да хване да се издига, но тя още се навождаше под краката му. И бързеят шумолеше тихо. Стори му се, че тука е изпуснал брода, поуплаши се и се обърна назад. Било че бързеят го бутна, било че направи невярно движение, той внезапно почувствува, че под краката му е празно и че той не стъпа на нищо, извика и разпери ръце над водата, като изпусна тоягата. Той несъзнателно направи движения като да плува и литна напред към излезлия на брега другар. Рангел още не разбираше опасността, в която се намираше Боримечката. Внезапно той чу сред глухия шум на водата виковете му: „Ела тука! Ела!“ Па го изгуби от погледа си. Той се хвърли във водата. В същия миг главата и ръцете на Ивана се подадоха над вълните на два метра по-надолу и пак потънаха в студената бездна. Рангел плувна по тая посока, още един път се зачерни глава над водното равнище и преди да изчезне, Рангел се улови за ризата на рамото му с лява ръка, а с дясна се хвана за тънките пръчки на една от ниските на това място върби. Това улавяне за клоните беше тъкмо навреме, защото давещия се исполин, почувствувал човек при себе си, по нагонното несъзнателно чувство на самосъхранение обхвана Рангеловата снага със силата на един боа и би увлякъл и него със себе си в гибелта без опората, която Рангел намери в спасителната върба.
Рангел успя да подземе Ивана под мишницата и като се залови за самия ствол, изтегли го в шубръките на брега.
XVII. И Филеас Фог съюзник
И двамата бяха спасени.
Десетина минути Боримечката в несвяст припада и повръща мътните струи. Минути скъпоценни! Когато се окопити, той можа да каже само това:
— Скорр…
Действително скоро трябваше. Талигата трябваше вече отдавна да е излязла на къра, сподирена от тримата харамии по шосето. Всеки един миг можеше да се чуят гърмежи, ако не са гръмнали вече, когато те се давеха!
Хукнаха най-напред към Демировата кръчма — за да се уверят как стои работата. Рангел, почти гол, с една мокра риза, лепнала по тялото, разтреперан и зачаткал зъби от студ, надмина скоро другаря си, комуто напитите с вода конопени бели гащи и риза тежаха и му замъчняваха хода. Ясната лятна нощ оставяше полето в дрезгав полумрак.
След много спъвания и падания стигнаха кръчмата. В нея още светеше.
Иван с ужас видя вътре, че стражари нямаше; имаше само четворица души граждани.
— Отишли са! — извика той. — Колата е минала!
И той плесна отчаяно ръце, готов да тича напред.