— Да, Юсуф е съсякъл баща ми в Балкана… Благодаря ти, че отмъсти за бащината ми кръв…
— Нали ви думах? Християнска кръв много е пролял тоя поганец… Още веднаж бих го убил, господине! Не ме оставяйте…
— Как ще те оставя сега, Рангеле? Ти с мене ще минеш в Тракия, там по-лесно ще те прикрием и ще се затъпчи и забрави всичко… Аз съм ти длъжен. Дори съм жив, няма да те оставя. Надявай се на мене, Рангеле.
Рангел, който едвам вярваше ушите си, зе ръката Найденова и я цалуна вместо всеки отговор.
— Сега трай тука, а подир малко ще те извикаме да вървим — каза Найден, като погледна из прозорчето, облепено с полураздрана хартия, към къра. — На, и дъждът престана, бъди готов.
Стремски влезе пак в общата стая и седна на мястото си при Боримечката и доктора, които намери, че се заприказвали твърде приятелски.
В това също време изтопурка се отвън. Пет души конни стражари се спряха и слязоха от конете. Стремски неволно побледня. Стражарите оставиха на едно момче да варди конете и бързо влязоха в кръчмата, като изглеждаха внимателно присъствующите. Стремски не позна ни едного от тях да принадлежи на потерята, що срещнаха горе. Но явно беше, че и тия стражари бяха друга потеря и гонеха някой бежанец. Стремски веднага се увери в това с ужас.
— Добър вечер! Това ли сте вие всички тука, господа? — попита старшият още запъхтян.
Той беше момък с живо, енергическо лице.
— Кого дириш, господине? Тука са само благородни човеци! — каза Иван.
— Няма ли други някой още дошел тука от одеве? — повтори старшият.
— Няма! — казаха докторът и Стремски.
— Няма бе! Магарета ли ти приказват тука или хора! — сопна се Боримечката.
— Не крийте, господа. Един шоп се е возил на вашите кола, хора са го видели и коларят ви ми обади! — каза старшият натъртено.
— Ах, да! Забравих — извика докторът: — един шоп ни намери отвъд Петрохан, куцаше горкият, и ни се примоли да го качим. Младо момче, русо, да.
— Не познахте ли го?
— Не.
— Той е един убиец. Де го оставихте?
— Таме, на пътя… Каже: „Сбогом, благодаря“, па си отиде нататък, къде арката, куцук-куцук — лъжеше докторът.
— Елате с мене да прегледаме — каза старшият на стражарите. — Кутьо: пази вратата с пушка!
И четиримата полицейски влязоха най-напред в бакалницата на хана.
Докторът и Стремски се спогледаха втрещени. Нямаше надежда за бедния момък, който и да усещаше опасността, не можеше да бяга с болен крак и при запазени врата. Боримечката, като ги гледаше двамата така безпокойни, зяпна и той към стражарите, които излазяха вече из бакалницата и влазяха в съседната стая, дето два кеневирени изкърмушени сламеника свидетелствуваха, че тя е назначена за нощуване на гости. Подир тая стая идеше ред на малката, която криеше бежанеца.
— Рангел е фанат! — каза Найден.
— Да — отговори мрачно докторът.
Боримечката попита каква е работата. Стремски му разказа с две думи и погледна безнадеждно към Рангеловото скривалище: той виждаше, че Рангел беше изгубен и че те бяха безсилни да попречат на полицията да извърши дългът си.
Но Иван не мислеше така. Неговото патриотическо чувство се възмути, съзнанието за своето значение порасте с голяма сила и той се обърна към стражарите, които излязоха из спалната стая.
— Вий нямате право, старши, да влезете тука! — извика решително, като му препречи пътя за към Рангела.
— Защо? — попита старшият учудено.
— Защото аз ви казвам!
— Кои сте вие?
— То не е твоя работа! Който съм, той съм! — каза Иван раздразнено, като пулеше очи в старшия.
— Не ми се бъркайте, господине! — каза старшият нетърпеливо и пристъпи напред.
— Нямаш думата тука! — извика сърдито Иван.
И той разпери грамадните си ръце, от които всяка се свършваше с един юмрук, способен да убие дива свиня.
— Дръпнете се! — каза старшият гневно.
— Назад! Заповядвам ви!
— Аз приимам заповед само от началството си.
— А аз съм по-голям от твоят началник, и от твоят башначалник, и от твоят министър, майка му тамо…
Ивановите очи пущаха огън.
Добрият бай Иван имаше доста смътно понятие за правата и преимуществата на народния представител, за какъвто се още мислеше, макар още през юния да беше изтекъл срока на депутатството му.
Старшият гледаше слисано тоя великан с едро, просташко, наежено лице, със сърдит поглед и застрашителни движения. Мина му през ума, че може да е пиян.
— Вие ще отговаряте за вашето противение. Тоя убиец се дири по изрична заповед на негово височество княза! Аз ще употребя сила, за да ви отстраня и ще вляза! — каза старшият, като погледна значително стражарите.
— Не смееш! Ази съм неприкословен! — извика яростно Боримечката и приготви юмруците си за бой.