Селяните клюмнаха утвърдително. Сега това филологическо тълкуване им направи ясен, като божи ден, въпроса и ги убеди, че те от бога са дадени да бъдат „либерали“. — „Кой не либи ралото? Който не иска да яде, той го не либи…“ — забележи попът, също възхитен от мъдростта на софийския гост.
— Ами консерватора, какво е то? — попита друг.
— Сетих аз! — извика попът, като погледна хитро наоколо си.
Но всички очакваха отговора от кандидата, вперили очи в него.
Благодумов се чешеше в тила и хилеше, па каза лукаво:
— Това дядо поп ще ви изтълкува!
И той усмихнат се обърна към Гурка да го гали и му говореше нещо, додето попът разчленяваше на любопитните избиратели с нищожни изменения думата консерватор, която се оказа българска съставна дума с много ясен смисъл.
Гръмовит и весел смях посрещна каламбура, съвсем във вкуса на селяните.
Подир това убийствено доказателство консерваторите окончателно пропаднаха в мнението на шопите.
Тоя път филологията дойде на помощ на политиката.
Но Благодумов не се благодареше на тоя повърхностен успех, дължим само на теоретически охулвания министерството и на ловките игрословия и присмехулства въз консерваторите: като практически човек той искаше да ги убие в мнението на избирателите си чрез хитро експлоатиране техните лични недоволства или случките из техния ежедневен живот, затова, като гълчеше с Гурка, когото неусетно пак тури на коляното си, той внимателно даваше ухо на разговорите, за са се възползува от първия повод да употреби новата си тактика. Тоя повод скоро му се даде — от друго място.
Влезна опълченецът и обади, че приставът иска да влезе вътре.
Благодумов разбра, че представителят на властта иска да побърка на политическото им събрание. Той се разсърди и от името на домакинът заръча да му откажат. Иван одобри.
Опълченецът се върна и каза, че приставът не иде на гости, а желае да иска някои обяснения от Иванча за спречкването му с потерята днес. Действително, старшият на потерята беше дал заявление против Иванча, на чието попречване приписваше изтърваването убийцата из Бучинския хан. Потерята утре си отиваше назад и приставът, за да се осветли върху работата, искаше да чуе и обясненията Иванчови по това сериозно обвинение. От уважение към селския първенец и утрешния депутат пак той не го повика в канцеларията си, а Дойде сам в къщата му.
Щом чу, че полицейският началник в Искрец иде по служебно дело, Благодумов кипна. Как? Нощно време властта влиза в домовете да плаши и тревожи почтените хора? Насилие над неприкосновеността на личността и на жилището! Haveas corpus! (Той спомена тия думи.) Тъпчене конституцията, унищожение правата на народа, нощно разбойничество въз мирните граждани от консерваторските полицаи! Ето доде се достигна! Това правителство остави турците назад в произволи и башибозущина! И цял поток ужасни обвинения, хули, жигосвания…
Селяните възнегодуваха. Те никога не бяха повярвали, че това правителство е способно за такива злодейства, ако да ги не бяха видели с очите си! Иванчо, ядосан, сочеше юмрука си към вратата. Слисаният пристав беше побягнал още по-рано, щом забележи бурята…
И Благодумов, още настръхнал, тържествующ кълчеше ръцете си от самодоволство.
Стремски вътрешно се възмущаваше от Благодумовото комедианство. Но той намери за добре да се не меси в едно политическо събрание, на което е чужд и на което случайно по доверие присъствува.
От дума на дума селяните дойдоха до данъците и естествено намираха ги тежки. За това ли беше Освобождението, за да плащат пак данъци?
Това стигаше.
Благодумов се фърли въз данъците с остървението на един тигър въз жертвата си. Как? — Данъци? Това правителство иска данъци, за да си плаща тлъсти месечини и да се гои? Да оголва народа? Не давайте данъците! Да видим какво ще ви сторят! Либералите нито щяха да помислят такова нещо… данъци. И да искат — съвсем леко нещо, една шушка. На земледелците трябва да се дава, а не да се иска! Защото хляба, който ядем, е техен пот!…
Тия добри думи много се харесаха на събранието. Та тоя челяк лови звезди с устата си! Не, в неделя трябва да изберат Благодумова с Иванча.
И Иванчо се възхити. Само едно малко съмнение му дойде. Като се не плащат данъци, отде ще се плаща на княза, на войската? Но тия неудобни въпроси остави за друг път да си ги разреши, а сега се отдаде на общото увлечение и на надеждите за златното бъдаще, за което и той щеше да бъде виновник.
Стремски скърцаше зъби, но и тоя път се удържа… Той знаеше, че ако зине да възрази и да протестува против тоя разврат на едно девствено още население, негодуванието щеше да му изтръгне из устата думи, за които после да съжалява.