— Ами дека ви е госта? Не сме се още видели… Видях го отдалеч завчера! — пресече се тя най-после.
— Обикаля все, Гинке, не може да се нагледа, вечер се върне съсипан Найден — отговори хаджи Евтим.
— Той стига да лапа планините, те няма да бягат — изсмя се кака Гинка. — Но сега, доде си е тука, нека изглежда моми. Имаме хубави моми — капки… Како Въло: да не пущаш ергенина без пръстен!… Аз съм му намерила вече една добра, прекрасна, чудесна! Маргар!
Анастас Хамамджиолу се отзова:
— А бе не я хвали — което и да е, все е женско. Какво вика Хаджи Ахил? Бръкни в един полвяк, напълнен с всякакви змии, ти все змия ще извадиш… Само моли бога да не е усойница!
— Ама ако е красна — друго нещо. Аз обичам хубавите жени… На, мойта Лалка… — обърна се хаджи Смион.
Но Анастас не го остави да довърши, а възрази:
— Хаджи, недей приказва за хубави жени; хубавите жени не са дотам цвете. Има и дума: „Грозната булка дом бере, хубавата — сбор бере.“
— Тъй, тъй, нам трябват жени — средня хубост…
— Аз за момичето дето приказвам — друго нещо, чиста работа, самоковска! Ама вам няма да обадя — каза Гинка и се изкикоти.
— Обади ни, Гинке.
— Усетете я!
— Не ни мъчи де! — каза усмихнато хаджи Смион. — Аз тайна, като ми кажат… Аз един път ми се случи едно нещо с Йотата, ама никому го не казах…
— Тя е днеска тука — рече Гинка.
— Как, не е тукашна? — попита хаджи Евтим.
Марковица внезапно стана сериозна. Усмивката бега от лицето й. Като я видя девера й, и той, види се, сети нещо и се начумери.
— Какви се такива начумерихте като Стара планина?… Аз няма вас да женя, не се бойте!
— Ти нито дума го прави, Гинке: то само не може да бъде — каза строго хаджи Евтим.
— Та кой ви пита, кой ви пита вас? — извика шеговито кака Гинка. — Господин Стремски си е господарят. Сега е новият век! Нека само да види онова човече. Па му се не бъркайте! Тоя свят се държи от любов, а не от кавга!…
Хаджи Смион се досети тука и каза:
— Разбрах, Гино: но за нея други точат зъби.
— Несторов? Кой знай! Той ще се избира депутат от нашата околия. Препоръчил се… Карловец! Карловците ходят без бели гащи и Хаджи Ахил им плаща вергията!… Пари ли че имал? Ние го с минцове гонваме оттук до Карлово!… Простак не щем! Нямаме ли свои достойни? Изгорени сме, но сме все елмази… Какво казва Хаджи Ахил? „Белочерковецът, ако е калугер, става игумен, ако е хайдутин, става войвода, ако е гемиджия, става капитанин, ако е даскал, става учител…“ Ето господин Стремски!… Какво чака, та не излезе начело? Или той ще бъде петото колело? Всички ще помагаме… Аз и сега пускам за него!…
— Право! Господин Стремски ще изберем! — извика възхитен хаджи Смион и погледна хаджи Евтима въпросително. Но хаджи Евтим сега си дърпаше бакенбардите замислено и не хортуваше нищо.
— За тая работа е мъчничко май… Най-напред късно е — възрази Анастас.
— Тъй, късно е вече — потвърди хаджи Смион убедено и се отказа да избира господин Стремски.
— Ти, Гинке — подзе Анастас, — по-добре му стани агитатор за онова нещо… То е по-добро и от всяко депутатство.
— За Невенчето? Да ми не викате Гинка, ако му не взема това гълъбче! Хай и тебе, дядо Анастасе, една баба да намерим!
И кака Гинка се изкикоти, колкото можа.
— Истина, право! — изсмя се и хаджи Смион. — Хамамджиолу, да ти изберем една добра невяста… На: Гинка!… Гинке, дай да напъдим Генка, па вземи бай си Анастаса.
— Остави се, не ща — изсмя се Гинка. — „Старо любѐ, нощѐ губи!…“ Но господин Стремски, как не мога да го видя още? Искам да му благодаря признателно за Балкана, дето ни избави душиците. Да не беше Стремски — и хаджи Смион нямаше сега тука да ви дрънка различни глупости…
— Ха, тогава ли? — обади се хаджи Смион. — Юнак излезе Найден. Аз нали ви казвах тогава: не бойте се! Кураж!
— Де ни си казвал: не бойте се? Тебе ти се бе сковала челюстта тогава! — изобличи го кака Гинка.
— Ами револвера кой му даде? — попита позасрамен хаджи Смион, защото беше се хвалил вече по-рано на двамата старци за живото участие, което бил взимал в борбата с башибозуците!
— Никой му го не даде! Генко го хвърли от страх!
— Генко го хвърли, ама аз казах на Найдена да го вземе… Не му казах с глас, но само с лявото око му смигнах…
— Ти я си припомни, да не си сторил друго юначество тогаз?
Присъствующите се изсмяха.
— Хи! Дявол си, Гино: ти все знайш, с тебе става човек пишман и да приказва, и да седи, и да бяга!… — каза хаджи Смион.
Кака Гинка се вшутява и чурулика още половина час. Но хаджи Евтимовото лице остана сериозно.
Когато гостите си отидоха, старецът излезе на улицата, дето мислеше, че може да срещне Найдена, който обикновено се прибираше от разходките си за вечеря.