Неколцина белочерковчани заобиколиха и селата и донесоха добри известия. За синът на чорбаджи Марка всеки беше готов да гласува: карловеца кандидат не познаваха. На четвъртият ден увереността за сполуката беше още по-голяма: Несторов имаше за себе си Карлово и три села; Стремски имаше сигурно цяла Бяла черкова и десетина села около нея, сиреч грамадната част от избирателите на Карловската колегия, която имаше два избирателни пункта: Карлово и Бяла черкова. В тия първи избори, явление съвсем ново в страната, и нямаше други охотници-кандидати. Те само двамата деляха мегдана и се бореха за гласовете на избирателите. И победата на Стремски беше несъмнена. Хаджи Евтим, запознат вече с избирателните агитации и борби през живеенето си в Молдавия, с опитността на един генерал ръководеше великото дело. Един Стремски депутат! Каква гордост за него! А какините Гинкини уста заменяха всичките печатни възвания и реклами.
VII. Гинка продължава да е признателна
Тая година гроздоберът беше закъснял. Последният дял от белочерковските лозя: Присоица, се обираше в началото на октомврий. В Присоица лозе имаше и хаджи Смион. Подир многократни покани Стремски, цял занят с избора си, беше улучил обаче време и дошъл с домашните си на лозето му. Хаджи Евтим беше отказал: времето му бе скъпо сега. Там беше и неизбежната кака Гинка — близка роднина хаджи Смионова. Слънцето беше на икиндия. Лозята, които покриваха полата на Стара планина, бяха напъстрени от разноцветните дрехи на берачи и берачки, живописно пъплещи между шумолака на лозите.
Под големия орех на лозето гостите седяха на сянка. Бъбривата кака Гинка разправяше постоянно, тя бе обиколила целия град и препоръчвала Стремски; тя беше пуснала в ход всичкото си красноречие и всичките достъпни ней средства, даже и мъжа си Генка; но се оплакваше от неговата неумелост.
— Поплювко, за хурка… За мен било да съм мъж… Да бях мъж, щях да ти събера митинг и да му държа слово за вас! Ама за нещастие…
— Напротив, за щастие на мене — дето нямате мустаци! — усмихна се Стремски. — С тоя ум и с тия ораторски уста вие щяхте сами да искате да бъдете депутат и във вази щях да имам ужасен противник.
Тя се изсмя. После щеше да каже нещо, но внезапно си направи с ръка сянка на очите и взе да гледа нещо в някое лозе. Па веднага се затече нататък.
Стремски отиде на горния край на лозето — обрано вече там — и се качи на канарата, до слога, да погледне пъстрата картина на лозята под него, които се спущаха до реката и ливадите. После, като съгледа няколко ореха, остали на недобруления горен орех, той захвърля с камъни да ги свали. Тая гимнастика му причини голямо наслаждение: той си спомни детинските години, когато е брулил чуждите орехи и плахо, с разтупано сърце поглеждал наоколо да се не появи пъдаря…
Всред разгара на бруленето той зачу отстрана Гинкиния вик:
— Чакай, чакай! Ще ни избиеш! Остави да минат хората!
Той погледна в пътеката, обрасла в шубръки, и видя кака Гинка и една мома с цветна омбрела.
Стремски се взря в тях. Веднага сърцето му ужасно се сви. В другарката на кака Гинка той позна пътницата, която видя в Бреговец: тя бе същата, що видя и при канарите. И двете се отбиха и дойдоха под ореха.
— Невенке, да ви запозная с нашия бъдещи депутатин, господин Стремски! — каза кака Гинка, като пропусна да назове по фамилия девойката.
Но Стремски вече знаеше кого има пред себе си. Той позна Невянка Шамурова.
Силно развълнувана, девойката се ръкува обаче с него сърдечно и свободно. Тя беше нарасла, развита, прелестна, съвсем друга от каквато я видя преди две години в Балкана. Хубавица истинска! Затова и не можа да я познае в Бреговец.
Разумява се, един от първите въпроси, които след първите здрависвания дойдоха на устата му, беше и да я попита отдека идеше преди една неделя, та мина през Бреговец.
И от отговора й той получи обяснение и на думите: „Вземи, голубчик!“ — думи тъй сладко звънтящи и досега на душата му.
Невянка Шамурова се връщала тогава от Николаев, дето я турил в пансиона един неин калеко, търговец там, прибрана от него след развалата на Бяла черква, която разсипа и баща й. Подготвена вече в Бяла черква, тя постъпила в четвъртий клас на гимназията, довършила успешно тая година шестий клас и се завърнала по волята на баща си. В Бреговец и ней се сторило, че го познала…