— Баща ти ще уплаши майка ми с ненадейното си появяване посред нощ — каза Найден. — Ела по-скоро да идем у какини Гинкини.
Изтропаха на портата. Слугинята отвори. Кака Гинка излезе на пруста, да види кои са.
— Како Гинке! Водя ви гостенка тая нощ, няма да изпъдите годеницата ми, нали? — каза Найден, като й представи бежанката.
— Ръкавът! Ръкавът на мене! — извика кака Гинка весело, та поехтя цялата махала, па прегърна Невянка да я удуши от радост.
XII. Късно!
Стремски повери Невянка на добрата домакиня, като й препоръчи да въздържа възторга си, за да не пробуди съседите, а той излезе. Преди всичко отби се у дома си, за да узнае какво става там.
Баба Пена, слугинята, остана смаяна, като го видя.
— У, добре дошъл! Ами какви са тия връщанета? Боже господи! — извика учудена бабата.
Стремски видя, че в хаджи Евтимовата стая светеше.
— Кой дойде тука? — попита Найден.
— Той, той! — отговаряше пискливо бабата.
— Кой? Кажи кой „той“?
— Ами хаджият!
Найден разбра, че хаджи Гъчо.
— Какво дири тука?
— Ами ще си спи тук!
— Как ще спи? Какво приказваш?
— Ами чича ти… Какво питаш пък ти, Найдене! У, боже, какво става тази нощ! Изпратихме ги и двамата, идат си… Дохождаха одеве — щом ти излезе, и оня, и другият… Па и оня, дето беше, и другият… какво го викаха?… Па и тозикана… Всичките де… Питаха за тебе… Зачудиха се… Влез там, при хаджият… Той ще дойде. Заведе коня у Иванчови.
Стремски влезе в чичовата си стая, любопитен да узнае причината на повръщането му от път, очаквайки на всеки миг хаджи Гъчо да удари вратнята.
На масата той видя разгърната телеграма. Тя беше до него и съдържаше следните думи:
„Брезовица
Найден Стремски,
Общото събрание от граждани реши по мое предложение да ви избере депутат. Ако приемате, отговорете най-късно до девет часът днес.
Депешата беше много закъсняла: бита, както беше означено там, по пет часът, тя бе се бавила в Карлово и донесена тука на осем и половина часът и не го намерила. Стремски разбра, че срещнатия с торбата пътник е бил носачът й. Той погледна часовника и видя, че беше дванайсет и половина.
Времето беше пропуснато!
Иван Кирков, познат на читателя от първите глави на тая повест, беше околийски началник в Брезовица и се ползуваше със силно нравствено влияние въз простото местно население. Нему му хрумна сега да се отплатя Найдену за услугата в Балкана с един депутатски мандат от Брезовица, която с готовност прие да го избере. Но от писма той знаеше, че Найден има обещана видна държавна длъжност в Пловдив, от която може би не би желал да се откаже. Затова искаше съгласието му, за да бъдат сигурни избирателите; но като се не получи до назначения срок, то естествено комбинацията се е изменила.
Прочее, случаят беше изгубен безвъзвратно.
Но сега не беше време нито да се вайка за това, нито да се чуди защо се е върнал одеве от път чичо му, който, види се, беше отворил депешата. Той преживяваше велики минути в живота си и присъствието на хаджи Гъча в Бяла черкова пълнеше със страх сърцето му — за Невянка и за тяхната съдба. Всяка минута беше съдбоносна и скъпа. Той не дочака чича си, който се забави, и отиде да потропа на портите на поп Дима, на хаджи Смиона и на дядо Анастаса Хамамджиолу — той тях двамата избра за свидетели. Кумата естествено щеше да бъде кака Гинка — кому би отстъпила тя това право?
XIII. Експромтът на Фанка Фтичката
След един и половина час малката сватбарска дружина благополучно пристигна в манастира. На двора младоженците, развълнувани от страхът от бащата и радостни в същото време, гълчаха весело. Найден пръв път разказваше срещата си в Балкана с Невянка при общото прехласване и при смеховете на кака Гинка, която пускаше ехидни и двусмислени шеги по тая случка… Хаджи Смион, драговолно приел поканата, беше в бързината излязъл с нощния си фес без пискюл. Той разправяше на Анастаса, че в Молдовата едно време той пак видял такава една сватба и че в Америка благородните хора тъй се женели.