На това място сънят се прекъсна. Известно време се мяркаха „кадри“ от стария сън — в градината. После отново започна цял откъс, без прекъсване.
Отново е нощ и Званцов стои на голямата пустинна поляна в гората, очаква някого и напрегнато се взира в небето. Някъде отгоре се чува бръмчене на самолет. Той изважда от джоба си фенерче, светва няколко пъти. Невидимият самолет се приближава, после почва да се отдалечава. Званцов не се притеснява от това, той ляга на тревата и зачаква.
След известно време, без бръмчене на мотор, в небето припламва огънче. Званцов веднага изважда от джоба си друго фенерче и светва и с двете. Огънчето започва стремително да пада, после угасва. Но на фона на просветляващото небе вече се вижда тъмната птица, носеща се към земята. Това е планер. На височина двеста метра той спира да пикира и се плъзва като черна сянка над гората, шасито му докосва тревата на поляната, приземява се, изминава още сто и петдесет метра и спира, недалеч от Званцов.
Търбухът му се отваря, оттам се изсипват десетина тъмни сенки. Званцов скача и вдига ръка. Десантчиците му се подчиняват и безшумно забързват след него към гората. Стигат до обгорелия танк с написаното от немска ръка издевателство, оттам се придвижват много внимателно. Поляната е отпред, Званцов разделя отряда на три групи. Зад дървото се вижда фигурата на часовия с черен шинел. Званцов изважда ножа, леко като насън пристъпва към часовия, затисва с една ръка устата му, а с другата го намушва. Зад него се чува свиркане, хората му се хвърлят към колите с покривала, които стоят на поляната.
Войниците с черни шинели ги пресрещат, завързва се кратък горещ бой. Една от колите неочаквано пламва с ален пламък и избухва, няколко фигури падат. Но Званцов с пистолет в ръка си пробива път към другата кола. Около нея се мята човек и трескаво драска по борда й с някаква кутийка. В кабината вторият човек се мъчеше да запали мотора. С един изстрел Званцов събаря първия, после втория, хвърля се в кабината, без дори да изхвърли убития навън, натиска стартера, дава пълна газ. В това време край него избухва третата кола, но той е влязъл мощно в късата дъга на завоя и се измъква от поляната.
Разсъмва, обраслите с трева вдлъбнатини на горския път се носят насреща му. Колата лъкатуши по пътя, после той завърта кормилото на 360 градуса и се устремява към целта, която знае. Някакви хора се изпречват на пътя му, но се отдръпват, за да се спасят от колелата, само стъклото на кабината се осейва с ярките звездички на куршумите.
Гората остава назад, пред него се разстила светлият простор на полето. Отпред, в ниското, се води бой. Танковете се разгръщат, отдалеч изглеждат като играчки, батареята стреля по тях, вижда се начупената редица от бягащи войници.
Званцов се слива с колата. Пътят лъкатуши надолу като удар от бич и води точно към центъра на боя. Убитият до него се удря с глава във облегалката, но Званцов не може, няма нито миг излишен, за да отвори вратата и да го избута.
Боят се приближава, чува се звучното тракане на автоматните откоси. Ето я линията на окопите, бойците скачат с учудени лица, вдигат ръце, опитват се да го спрат. Но той прелита край тях, прелита през минното попе, някъде до колата избухва мина, но Званцов е вече далеч, преминава бързо през веригата на атакуващите. И отново черният път като пружина ляга под колелата. Струва му се, че не той завива с колата, а самата земя се върти — бързо сменящите се хоризонти, изпънатите редици на храсталаците, зелените хълмчета на горичките, — върти се, за да легнат под радиатора му два коловоза и да изправят мълниеносния му път.
Най-сетне насреща му забързва нова гора със сенки и прохлада. Клоните чукат по кабината. Званцов започва да вдига крака си от педала за газта, свива по горската просека, понася се към малка къщичка и натиска спирачката.
Неколцина цивилни се втурват към него. От преживяната скорост дърветата още се люлеят пред очите му, но той е изскочил от кабината и заедно с цивилните сваля брезентовото покривало от колата. Под него има голяма рамка с надлъжни метални жлебове.
Бързо се приближават още три камиона и дотичват още хора. Мълчаливо, без да губят нито минута за приказки, Званцов и цивилните нахвърлят клони върху колата, която е докарал, после на ръце я избутват към най-големия гъсталак под дърветата. Опъват брезентовото покривало върху друг камион, домъкват отнякъде още два такива брезента и дървени подпорки. Появяват се трима войници със зелени мундири. Те се качват в новите три коли и потеглят сред облаци прах.