— Внимание, господа! — извика председателят.
И бавно започна да раздава картите отдясно наляво, изчаквайки-всеки да покаже картата си. Почти всеки се поколебаваше, а понякога дори личеше, че пръстите на играча се разтреперват, преди да успее да обърне съдбоносното картонче. Колкото по наближаваше редът на принца, толкова повече растеше вълнението му, той едва не се задушаваше, но тъй като имаше малко комарджийска жилка, почти с учудване усети, че в чувствата му има известна доза наслада. Падна му се девятка спатия, тройката пика отиде у Джералдин, а дамата купа — у мистър Малтус, който неволно изхълца от облекчение. Почти веднага след тях младежът с крем-питите обърна картата си и показа асо спатия. Той се смрази от ужас, продължавайки да държи картата в ръка, защото бе дошъл тук не да убива, а да бъде убит; а принцът от благородно съчувствие към положението му кажи-речи забрави опасността, която още витаеше над него и приятеля му.
Раздаването започна наново, а картата на смъртта още не бе излязла. Играчите затаиха дъх. Принцът получи повторно спатия, Джералдин — каро, ала когато мистър Малтус обърна картата си, от устата му излезе страшен звук, като че нещо се счупи, той стана от мястото си и пак седна, сякаш нямаше и помен от парализа. Беше асо пика. Най-после почетният член, любител на остри усещания, си бе получил това, което търсеше.
И почти веднага всички заговориха отново. Играчите се поотпуснаха, започнаха да стават от масата и да преминават по двама, по трима в пушалнята. Председателят се протегна и прозина като човек, който си е свършил работата за тоя ден. Ала мистър Малтус продължаваше да седи на мястото си, обгърнал глава с ръце и подпрял лакти на масата, замаян и неподвижен — сякаш поразен от гръм.
Принцът и Джералдин побързаха да се измъкнат. От студения нощен въздух ужасът им от видяното се удвои.
— Уви! — провикна се принцът. — Да се обвържеш с клетва за такова нещо! Да позволиш да продължава безнаказано тази доходна търговия със смъртта! Ех, трябваше да се престраша и да наруша клетвата си!
— За ваше височество това е невъзможно — отвърна полковникът, — защото от вашата чест зависи честта на Бохемия. Ала аз съм се престрашил и мога спокойно да престъпя своята честна дума.
— Джералдин — каза принцът, — ако вашата чест пострада при някое от приключенията, в които сте ми неразделен спътник, не само никога няма да ви простя, но и — това, вярвам, че ще ви засегне по-дълбоко — никога няма да простя на себе си.
— Аз съм подчинен на ваше височество — отговори полковникът. — И тъй, да се махаме ли от това проклето място?
— Разбира се — съгласи се принцът. — За бога, повикайте файтон, и ще се опитам да забравя в сън спомена за тази позорна нощ.
Ала трябва да отбележим, че преди да излезе от уличката, той внимателно прочете названието й.
На другата сутрин, щом принцът се събуди, полковник Джералдин му донесе вестник, в който бе подчертал следното съобщение:
„ПЕЧАЛНА ЗЛОПОЛУКА. Към два часа тази сутрин мистър Бартоломю Малтус, живущ на площад «Чепстоу» N 16, Уестборн Гроув, прибирайки се с приятел от гости, както търсел файтон, се препънал в горния парапет на площад «Трафалгар», разбил си черепа и си счупил крака и ръката. Смъртта настъпила моментално. Тъй като мистър Малтус беше паралитик, смята се, че падането му може да се дължи на пристъп на това заболяване. Злочестият джентълмен е известен в най-почтените кръгове и всички ще жалят дълбоко за неговата кончина.“
— Ако някоя душа е отишла направо в ада — каза Джералдин мрачно, — това е душата на паралитика.
Принцът закри лицето си с длани и замълча.
— Почти се зарадвах — продължи полковникът, — като разбрах, че е умрял. Но трябва да си призная, сърцето ме боли за нашия млад приятел с крем-питите.
— Джералдин — проговори принцът, като вдигна глава, — снощи това нещастно момче беше невинно като вас и мен, а тази сутрин на душата му тежи кървав грях. Като си помисля за председателя, просто ми се повдига. Не зная как би могло да стане това, но ако има бог на небето, този мерзавец ще ми падне в ръцете… Ала какво преживяване, какъв урок беше тази игра на карти!