Когато принц Флоризел видя на масата пред себе си своята съдба, сърцето му се смрази. Макар че беше смел по природа, той усети как лицето му се облива с пот. Имаше точно петдесет на сто вероятност да бъде обречен на смърт. Той обърна картата — беше асо пика. Главата му забуча, масата се завъртя пред очите му. Чу как играчът от дясната му страна избухна в смях, в който звучеше и радост, и разочарование, видя как компанията бързо се разпръсва, но главата му беше заета с други мисли. Разбираше колко глупаво, колко престъпно беше поведението му. Престолонаследник с отлично здраве и в разцвета на силите да проиграе своето бъдеще и бъдещето на една прекрасна, доблестна страна. „Боже — извика той, — боже, прости ми!“ При тези думи душевният смут премина и след миг самообладанието му отново се възвърна.
За негово учудване Джералдин бе изчезнал. В картоиграческото помещение нямаше никой друг, освен човекът, определен за негов палач, който се съветваше с председателя, и младежът с крем-питите, промъкнал се тихомълком до принца, за да му прошепне на ухото:
— Бих дал милион, ако го имах, за вашия късмет.
Когато младежът излезе, негово височество неволно си помисли, че би продал късмета си и за много по-скромна сума.
Съвещанието, което ставаше шепнешком, междувременно завърши. Притежателят на асото спатия излезе от стаята с вид на човек, получил необходимите напътствия, а председателят се приближи до злочестия принц и му протегна ръка.
— Много ми беше приятно, че се запознах с вас, сър — каза той, — и че успях да ви направя тази дребна услуга. Поне не можете да се оплачете от протакане. Още на втората вечер — какъв късмет!
Принцът се опита да произнесе нещо в отговор, но напразно: устата му беше пресъхнала, езикът му — като скован.
— Чувствувате се малко неразположен, нали? — попита председателят с привидна загриженост. — Така става с почти всички. Ще сръбнете ли бренди?
Принцът кимна утвърдително и другият незабавно напълни една стъклена чаша.
— Горкият старец Малти! — възкликна председателят, когато принцът пресуши чашата. — Изпи почти цял пинт (Мярка за обем, равна на 0,57 л — Б. пр.) но без особена полза.
— На мен този лек повече ми помага — каза принцът, малко поободрен. — Както виждате, пак съм на себе си. И тъй, позволете ми да попитам: какво да правя по-нататък?
— Ще тръгнете по левия тротоар на Стренд по посока на Сити, докато срещнете господина, който излезе преди малко оттук. Той ще ви даде допълнителни напътствия, а вие ще трябва да бъдете тъй любезен да му се подчинявате — тази нощ той е облечен с пълномощията на клуба. А сега — додаде председателят — ви желая приятна разходка.
Флоризел поблагодари малко неловко за пожеланието и тръгна. Минавайки през пушалнята, където повечето играчи продължаваха да се черпят с шампанско, част от което лично бе поръчал и платил, се учуди сам на себе си, като усети, че скришом ги ругае. В кабинета сложи шапката си, облече палтото и взе от ъгъла чадъра си. Привичността на тези действия и мисълта, че ги върши за последен път, го накара да избухне в смях, който прозвуча неприятно в ушите му. Не му се напущаше кабинета, и той се обърна към прозореца. Като видя лампите и мрака, тутакси се опомни.
„Хайде, хайде, трябва да се държа като мъж — помисли си той, — да тръгвам!“
На ъгъла на Бокс-корт трима непознати се нахвърлиха върху принц Флоризел и безцеремонно го натикаха в една каляска, която веднага препусна. Вътре имаше още един пътник.
— Моля ваше височество да ме извини за престараването — произнесе познат глас.
Принцът се хвърли на шията на полковника, толкова се зарадва на избавлението.
— С какво мога да ви се отплатя? — провикна се той. — И как стана това?
Макар че с готовност бе тръгнал да посрещне съдбата си, той с безгранична радост се примири с приятелското насилие, което му бе върнало живота и надеждата.
— Най-добре можете да ми се отплатите — отговори полковникът, — ако в бъдеще избягвате подобни опасности. Що се отнася до втория ви въпрос, всичко стана много просто. Днес след обед уредих тази работа с един прочут детектив. Той обеща да пази тайна, за което и бе съответно възнаграден. За целта използувахме главно вашите слуги. Когато се свечери, къщата на Бокс-корт бе обградена, а тази каляска, впрегната с коне от вашите конюшни, ви чака от близо един час.
— Ами мерзавецът, който трябваше да ме убие… какво стана с него? — полюбопитствува принцът.