Бяха минали около четири часа, откакто слънцето се бе издигнало над хоризонта на изток, когато робинята, за която вече споменах, влезе и ме върна отново в суровата земна действителност. Бедната душица наистина беше силно привързана към мен и със сълзи на очи ми обясни причината за идването си. Още с първите лъчи на зората на пристана спряла някаква лодка и свалила на брега на нашия остров (досега толкова щастлив) група полицаи, които носели заповед за арестуването на баща ми, и един едър човек с груби обноски, който заявил, че занапред островът, плантацията и всички роби в нея стават негова собственост.
— Предполагам — рече робинята, — че е политик или някакъв много силен магьосник, защото щом ги видя да идват, мадам Мендисабал хвана гората.
— Колко си глупава! — отвърнах аз. — Тя се е страхувала от полицаите. И защо изобщо тази вещица продължава да осквернява острова с присъствието си? О, Кора — възкликнах, спомняйки си за своята скръб, — какво значение имат всъщност всички тези неприятности за едно сираче?
— Господарко — каза тя, — искам да ви напомня две неща. Никога не говорете така за мадам Мендисабал, поне пред цветнокож, защото тя е най-силната жена на тоя свят и истинското й име, ако някой се престраши да го произнесе, е способно с магическата си сила, дори да възкреси мъртвите. И в никой случай не говорете вече за нея пред вашата злочеста Кора, защото при все че може действително да я е страх от полицията (а както чух, изглежда, че наистина се крие от нея) и зная, че ще ми се смеете и няма да ми повярвате, все пак е доказана и всеизвестна истина, че тя чува всяка думица, произнасяна от хората по целия този широк свят, а вашата бедна Кора е вече вписана в черния й тефтер. Когато ме гледа, господарко, кръвта ми се смразява. Това е първото, което исках да ви кажа, а сега второто — за бога, умолявам ви, имайте предвид, че занапред не сте дъщеря на клетия сеньор. Него вече го няма, милият господин, тъй че сега и вие като мен сте обикновена робиня. Човекът, комуто принадлежите, е дошъл за вас, о, скъпа господарке, вървете веднага при него! Ако бъдете мила и послушна, с вашата младост и хубост все още можете да си осигурите охолен живот.
За миг изгледах това същество с възмущение, което лесно можете да си обясните, ала след малко то се изпари — момичето бе говорило просто по своему, както птичката пее или кравата мучи.
— Върви — казах аз. — Върви, Кора. Благодаря за благородните ти помисли. Остави ме за малко сама с мъртвия ми баща и кажи на този човек, че ще дойда веднага.
Тя тръгна, а аз, обръщайки се към смъртното ложе, произнесох в тези глухи уши последната молба и защита на моята застрашена невинност.
— Татко — рекох, — последната ти мисъл дори в твоята предсмъртна агония беше дъщеря ти да се спаси от позор. Тук, пред теб се заклевам, че твоето желание ще бъде изпълнено, по какъв начин, не зная, ако е нужно — с престъпление и бог да прости на теб, на мен и на нашите тирани, бог да ме подкрепи в моята безпомощност!
Тези думи ми придадоха сили, като след дълъг сън пристъпих към огледалото — да, дори в тази стая на смъртта, — бързо оправих косата си, поосвежих подутите си от сълзи очи, прошушнах тихо „сбогом“ на създателя на моя живот и причинителя на мъките ми и като изобразих на лицето си усмивка, тръгнах да посрещна своя господар.
Той беше пълен, жизнерадостен човек на средна възраст, похотлив, грубоват шегобиец и ако не грешах в преценката си, добродушен по природа. Трескаво, забързано оглеждаше къщата, която някога беше наша, но сега ставаше негова и пламъчето, което светна в очите му, когато ме видя да влизам, показа, че мога да очаквам най-лошото.
— Тази ли е бившата ви господарка? — запита новодошлият робите и когато потвърдиха това, веднага им заповяда да излязат. — И тъй, скъпа — каза той, — аз съм прост човек, не като вашите проклети испанци, а истински, принципен, трудолюбив, честен англичанин. Казвам се Колдър.
— Благодаря ви, сър — рекох и направих почтителен поклон, както бях виждала от слугите.
— Я гледай — възкликна той, — да се не надяваш. Ако бъдеш послушна там, където бог е благоволил да те призове, ще видиш, че съм много добър човек. Твоята външност ми харесва — добави господарят ми, наричайки ме по име, което изопачи отвратително. — Естествена ли е косата ти? — запита той малко рязко и като се приближи до мен, сякаш бях кон, с груб жест сам се увери в истината. Бях пламнала цялата от глава до пети, ала сдържах справедливия си гняв и се оставих да ме докосва. — Много хубаво — продължи той, като ме погъделичка добродушно под брадичката. — Няма да съжаляваш, че си дошла при стария Колдър, нали? Но това е между другото. По-важно е следното: твоят предишен господар беше много безчестен мошеник и отмъкна ценна стока, която по право принадлежеше на мен. И тъй като ми е известно, че си му роднина, предполагам, че ти най-добре знаеш какво е станало с нея, но преди да отговориш те предупреждавам, че бъдещото ми благоразположение ще зависи изцяло от твоята почтеност. Аз самият съм почтен човек и очаквам същото от слугите си.