— Сър Джордж — рекох, — аз съм вече богата, искам от вас само закрила.
— Разберете едно — заяви той разпалено: — аз никога вече няма да се женя.
— Не съм и помисляла да предлагам такова нещо — възкликнах, неспособна да сдържам смеха си, — желая само да ме заведете в Англия, естествено убежище за една избягала робиня.
— Добре — отговори сър Джордж, — откровено казано, аз съм ви задължен за тази весела новина, освен това вашият баща ми е вършил много услуги. И тъй като съм натрупал вече малко състояние от мина за скъпоценни камъни, от нещо като корабоплавателна фирма и тъй нататък, решил съм да разпусна хората си, да се оттегля в своето имение в Девъншир и да прекарам спокойно старините си като ерген. Доброто се отплаща с добро — ако се закълнете да не говорите за този остров, за тази малка подготовка за пожар и за цялата история с моя злополучен брак, обещавам да ви отведа в родината си с „Немороза“.
С охота приех всичките му условия.
— Има още нещо — рече той. — Покойната ми жена беше един вид магьосница сред черните и всички те са убедени, че е възкръснала във вашата прекрасна особа. Тъй че, моля ви, бъдете добра да поддържате тази илюзия и да им се закълнете в името на вуду или как се казва там, че от този момент нататък и аз съм свещена личност.
— Заклевам се — казах — в паметта на баща си и никога няма да престъпя клетвата си.
— Има нещо, което ви обвързва по-силно от всякаква клетва — отвърна сър Джордж с лукава усмивка, — вие сте не само избягала робиня, но и притежавате, според собствените ви думи, откраднато имущество на значителна сума.
Онемях; знаех, че е така, моментално разбрах, че тези скъпоценности вече не са мои, и също тъй моментално реших да си ги възвърна, дори и с цената на свободата, която току-що си бях извоювала. Забравила всичко друго, забравила сър Джордж, който седеше и ме наблюдаваше с усмивка, аз извадих бележника на мистър Колдър и обърнах на страницата, на която умиращият бе надраскал завещанието си. Как да опиша с каква мъка, угризение и едновременно радост го четях! Защото човекът, който бе станал моя жертва, не само ми даряваше свободата, но и ми завещаваше торбичката със скъпоценностите.
Изповедта ми е към края си. Сър Джордж и аз в качеството си на негова подмладена съпруга се явихме уловени под ръка пред негрите, които ни изпратиха с акламации до пристана. Там сър Джордж се обърна към старите си другари с реч, с която достойно им изказа своята благодарност, сбогува се с тях и към края си послужи с изрази, които още помня.
— Ако някой от вас, господа, загуби парите си — рече той, — да не посмее да идва при мен, защото, първо, ще направя всичко възможно, за да го убия, а ако не успея, ще го предам на властите. С изнуда няма да постигнете нищо. По-скоро бих рискувал с един замах всичко, отколкото да ме ръфате къс по къс. По-добре да ме хванат и обесят, отколкото да дам грош на негодници като вас.
Същата нощ отплавахме и когато стигнахме пристанището на Нови Орлеан, пратих на сина на мистър Колдър бележника на баща му като свещена реликва. След една седмица екипажът получи заплатите си и бе освободен, наеха нов екипаж и „Немороза“ вдигна котва на път за стара Англия.
Едва ли можете да си представите по-приятно пътуване. Сър Джордж, разбира се, беше безскрупулен човек, но иначе непринуден и весел по характер, поради което естествено се нравеше на младите, пък и интересно беше да слушаш плановете му за бъдещето — възнамерявал да стане отново депутат в парламента и да постави на разположение на родината опита си като моряк. Запитах го мисли ли, че е редно да се върши пиратство с частна яхта. А той ми отговори: „Да“.
— Яхтата, мис Валдевиа — забеляза той, — е наемен кораб, който създава само главоболия. Кой върши контрабанда? Кой ограбва сьомгата от реките на Западна Шотландия? Кой пребива жестоко пазачите, ако дръзнат да се намесят? Екипажите и собствениците на яхти. Аз само поразширих обсега на действие и ако искате да чуете безпристрастното ми мнение, мисля, че съвсем не съм единственият.
С една дума, бяхме най-добри приятели и живеехме като баща й дъщеря, макар че, разбира се, все още се въздържах да проявявам към него онова уважение, което човек може да изпитва само към нравствено чисти хора.
Оставаха ни още няколко дни до Англия, когато сър Джордж се сдоби от един пътуващ в обратна посока кораб с връзка вестници и от този съдбоносен час започнаха моите нещастия. Същата вечер той седна в каютата да прочете новините, при което подхвърляше жлъчни забележки за упадъка на Англия и жалкото състояние на нейния флот. Изведнъж забелязах, че изражението на лицето му се промени.