— Дайте си ръката — извика Съмърсет. — Слава богу, сега вече не изпитвам лоши чувства към вас и макар че горя от невъобразимо желание да ви видя на бесилката, с голямо удоволствие ще ви помогна да заминете по-скоро оттук.
— Не ми е съвсем ясно какво целите — каза Зиро, — но виждам, че се водите от благородни чувства. Колкото до заминаването ми, трябва да имате предвид още една трудност. Пропуснах да си набавя средства, малкото ми състояние загина в онова събитие, което историята със задоволство ще отбележи като „Атентата на Голдън скуер“, а както много добре знаете, без това, което грубо, но настойчиво наричате „мангизи“, не мога да мина океана.
— За мен — рече Съмърсет — вие вече не съществувате като човек. За мен вие не сте нищо повече от обикновена изтривалка за крака, ала трогателният ви душевен смут ме обезоръжава и не ми позволява да стигнем до крайности. До днес глупостта винаги ми се виждаше смешна, сега вече мисля другояче и като гледам идиотското ви лице, в мен се надига смях като смъртоносна болест, а в очите ми бликват сълзи, горчиви като кръв. Какво значи това? Започвам да се съмнявам, губя вяра в скептицизма. Възможно ли е — извика той, сякаш ужасен от себе си, — допустимо ли е да вярвам в доброто и злото? С невероятно изумление разбрах, че съм станал жертва на предвзето чувство за лична чест. Но трябва ли този поврат да продължава? Нима ми отнехте младостта? Нима в разцвета на силите си трябва да бъда сведен до положението на обикновен обирач на банки? Ала какъв е смисълът да говоря на дървена глава? Това е достатъчно. Нямам право да ви оставям сред жени и деца, липсва ми смелост да ви издам, мъча се по възможност да го избегна. Нямате пари, е, тогава вземете моите и се махайте и ако занапред видя пак физиономията ви, тоя ден ще бъде последният в живота ви.
— При това положение — отвърна Зиро — няма как, принуден съм да приема предложението ви. Колкото и да ме боли от вашите изрази, те не ме изненадват. Съзнавам, че за да мисли човек като нас, му трябва известна закалка, известна нравствена хигиена, ако може да се изразя така. Но една от чертите на характера ви, която винаги ме е възхищавала, е тази очарователна откровеност. Колкото до малкия заем, ще ви се издължа, като ви преведа сумата от Филаделфия.
— Няма нужда — каза Съмърсет.
— Драги приятелю, не ме разбирате — възрази съзаклятникът. — Сега по-вишестоящите от мен ще ме посрещнат с възвърнато доверие и опитите ми няма вече да бъдат възпрепятствувани от липса на средства.
— Това, което върша сега, сър, е престъпление — отвърна Съмърсет — и дори да тънете в богатство като Вандербилт, не бих желал да ми връщате пари, които хвърлям за такива гадни цели. Вземете ги и си ги задръжте. Уверявам ви, сър, за три дена, откакто съм с вас, полудях.
Като каза това, Съмърсет спря един минаващ файтон, който ги понесе бързо към железопътната гара. Там съзаклятникът взе парите, след като тържествено обеща да не ги връща.
— Така — рече Съмърсет — с последните пари, които притежавам, откупих отново честта си. И макар да не ме очаква нищо друго освен глад, трябва да благодаря на бога, че съм свободен от всякакъв ангажимент към мистър Зиро Пъмпърникъл Джонс.
— Глад ли? — извика Зиро. — Драги мой, не мога да допусна това.
— Купете си билет! — отвърна Съмърсет.
— Изглежда се дразните — каза Зиро.
— Купете си билет! — повтори младежът.
— Я гледай — рече съзаклятникът, когато се върна с билет в ръка, — държането ви е тъй странно и обидно, че се колебая дали да ви помоля да се ръкувате с мен.
— Като с човек, не — отговори Съмърсет, — но нямам нищо против да се ръкувам с вас, както бих се ръкувал със змия, която бълва отрова или адски огън.
— Много студена раздяла — въздъхна атентаторът и все още следван по петите от Съмърсет, премина на перона. Сега там гъмжеше от пътници — влакът за Ливърпул се готвеше да тръгва, друг току-що бе пристигнал, и двойният поток затрудняваше движението. Ала когато стигнаха щанда за книги, двамата излязоха на открито пространство, Където вниманието на съзаклятника бе привлечено от афиш на „Стандарт“ с думите: „Второ издание: Експлозия на Голдън скуер“. Очите му светнаха, докато ровеше в джоба си да намери нужната монета, политна напред, куфарчето му се чукна рязко в ъгъла на щанда и мигновено със страшен гръм динамитът експлодира. Когато димът се разпръсна, видяха, че будката е почти разрушена, а книжарят бяга ужасен от развалините, ала не намериха никакви различими останки нито от ирландския патриот, нито от неговото куфарче.