По случай карнавала танцувалната зала беше претъпкана и шумна. Светлините и навалицата изпървом смутиха нашия млад авантюрист, но после замаяха мозъка му като силно питие, вдъхвайки му необичайно за него мъжество. С чувството, че може да се пребори дори с дявола, той влезе в танцувалната зала с важната походка на паркетен кавалер. Докато се перчеше така, зад една колона съзря мадам Зефирин, увлечена в разговор със своя англичанин. Котешката подслушваческа страст го овладя отново. Той започна лека-полека да се промъква към двойката изотзад, докато най-после приближи дотолкова, че да може да ги чува.
— Ето го човекът — казваше англичанинът, — оня… с дългата руса коса… дето разговаря с момичето в зелено.
Сайлъс забеляза един красив дребен младеж — явно обектът на тяхното внимание.
— Добре — рече мадам Зефирин. — Ще направя каквото е по силите ми. Но не забравяй, че тук и най-способният от нас може да претърпи несполука.
— Хайде, хайде — възрази събеседникът й. — Аз отговарям за резултата. Нали затова те избрах измежду тридесет? Върви, но се пази от принца. Не мога да разбера каква зла съдба го домъкна тук тази вечер. Като че ли няма цяла дузина други по-хубави танцувални зали в Париж, та е предпочел това сборище на студенти и еснафи! Гледай как се е курдисал като император на трона си, а не като принц, който се шляе по света!
И този път Сайлъс имаше късмет. Той забеляза един възпълен, но поразително красив мъж, който се държеше вежливо и същевременно с достойнство; на масата с него седеше друг красив мъж, с няколко години по-млад от първия, към когото се обръщаше с подчертано уважение. Думата „принц“ погали приятно републиканските уши на Сайлъс, а човекът, на когото бе прикачена тази титла, го плени с природния си чар. Той остави мадам Зефирин и англичанина да се занимават сами и като се запромъква през навалицата, приближи масата, която принцът и неговият приятел бяха удостоили с избора си.
— Уверявам ви, Джералдин — казваше първият, — това е лудост. Вие сам (с удоволствие ви напомням това) избрахте брат си за тази опасна задача и сте морално задължен да следите постъпките му. Той се съгласи да остане толкова дни в Париж, а това само по себе си е неблагоразумие, като се знае с какъв човек си има работа, ала сега, когато остават само два дни до заминаването му, два-три дни до решителното изпитание, питам аз: тук ли е нужно да си прекарва времето? Трябва непрекъснато да се упражнява в стрелба, да спи много и да прави умерени разходки пеш, да спазва строга диета, без бели вина и коняци. Да не мисли това пале, че си играем на комедия? Работата е страшно сериозна, Джералдин.
— Много добре познавам този момък, затова не му се меся — отвърна полковник Джералдин, — и предостатъчно, затова не се безпокоя. Той е по-предпазлив, отколкото предполагате, и упорит по характер. Ако имаше работа с жена, нямаше да бъда толкова сигурен в него, ала без ни най-малко колебание поверявам председателя на него и на двамата слуги.
— Това ме радва — каза принцът, — но в душата си не съм спокоен. Слугите са добре подготвени шпиони и все пак този мерзавец успя три пъти да се изплъзне от зоркото им око и да се скрие за няколко часа, навярно по някаква тайна и подозрителна работа. Дилетант би го изпуснал случайно, ала щом Рудолф и Жером загубиха следата му, трябва да е направено нарочно, и то от човек, който има основателна причина за това и е надарен с изключителна ловкост.
— Смятам, че сега всичко зависи от мен и от брат ми — отвърна Джералдин с малко обиден тон.
— Да речем, че е така, полковник Джералдин — отговори принц Флоризел. — Може би именно затова трябваше по-охотно да се вслушвате в съветите ми. Но стига. Онова момиче в жълто танцува добре.
И разговорът се насочи към обичайните теми, които се разискват в парижките танцувални зали в дните на карнавала.
Сайлъс се опомни къде е, сети се, че вече наближава часът да се яви на уговореното място. И колкото повече се замисляше, толкова по-малко го привличаше то. В този момент някакво раздвижване в тълпата го помъкна към изхода и той се остави да бъде влачен, без да се противи. Навалицата го притисна в един ъгъл под балкона, където ухото му тутакси долови гласа на мадам Зефирин. Тя разговаряше на френски с русокосия младеж, посочен й от непознатия англичанин преди по-малко от половин час.
— Ако не се налагаше да пазя честта си — казваше тя, — нямаше да ви поставям други условия, освен това, което сърцето ми подсказва. Ала достатъчно е да изречете една дума на портиера и той ще ви пусне без никакво възражение.