След малко той посрещна мисис Дезбъра със сериозна и трогателна вежливост, която толкова му подхождаше.
— Радвам се, мадам, че ви посрещам в моя скромен дом — каза той. — И още повече ще се радвам, ако обикновената учтивост и личното ми удоволствие се окажат от съществена полза за вас и за мистър Дезбъра.
— Ваше височество — отвърна Клара, — най-напред трябва да ви благодаря; след всичко, което съм чувала за вас, не ме учудва, че поемате така под своя закрила нещастниците, а колкото до моя Хари, той е напълно достоен за вашата помощ — И млъкна.
— А вие? — подхвърли мистър Годол. — Струва ми се, че тъкмо за това искахте да продължите.
— Вие вземате думите от устата ми — каза тя. — С мен е друго.
— Не съм дошъл тук да съдя мъжете — отвърна принцът, — а още по-малко жените. Сега съм частно лице като вас и милиони други, но човек, който продължава да се бори с мирни средства. И тъй, мадам, вие по-добре от мен знаете, а бог-по-добре от вас, какво сте причинили на хората в миналото, не искам да ви разпитвам, за мен е важно бъдещето, искам то да бъде осигурено. Не бих пъхнал спокойно оръжие в ръцете на нечестен борец и не желая да обезпечавам материално едно от оръдията на такава потайна и варварска война. Говоря малко строго, ала добре обмислям думите си. Не забравям, че сте жена, но един глас непрекъснато ми напомня за децата, чийто живот и здраве сте заплашвали. Жена… — повтори той сериозно — и деца. Може би когато сама станете майка, мадам, ще почувствувате иронията на тази антитеза, може би когато коленичите нощем до люлката, ще ви обземе страх, по-силен от всякакъв срам, а когато детето ви лежи болно, с опасност за живота му, няма да посмеете да коленичите пред вашия Създател.
— Вие виждате грешката — каза тя, — а не причината. Никога ли не е трепвало сърцето ви пред някаква неправда? Но не, уви, защото сте роден на трон.
— Роден съм от жена — отвърна принцът, — плод съм на мъката на майка ми, безпомощен като птиче, като всяко новородено. Вие сте забравили това, ала аз продължавам да го помня. Нали един от вашите английски поети, като огледал земята и видял големите укрепления, безбройните маневриращи войски, военните кораби по моретата и огромните облаци дим от битките по суша и потърсил загрижено с поглед причината за толкова много непосилни приготовления, най-после посред всичко това съзрял майка с детенце. Ето, мадам, такива са моите политически възгледи. А стиховете, които са от мистър Ковънтри Петмор, наредих да преведат на бохемски език. Да, такова е политическото ми верую — да променим каквото можем, да подобрим каквото можем, но все пак да не забравяме, че човек е дявол, когото едва възпират някакви си благородни чувства и принципи, и че никакви думи, колкото и възвишено да звучат, и никаква кауза, колкото и справедлива и благочестива да е, не бива да отслабват тази задръжка.
Настъпи кратко мълчание.
— Боя се, мадам — подхвана отново принцът, — че само ви отегчавам. Възгледите ми са маловажни като самия мен и като мен започват също да остаряват. Но колкото и да ви е неприятно, очаквам отговор от вас.
— Мога да кажа само едно — отвърна мисис Дезбъра: — аз обичам съпруга си.
— Добър отговор — рече принцът, — а това показва, че сте под благотворно влияние, което за жалост ви е липсвало досега.
— Няма да се показвам високомерна пред човек като вас — отговори тя. — Какво искате от мен? Сигурно не тържествени уверения. Какво да кажа? Извършила съм много неща, които не съм в състояние да оправдая и не бих повторила. Ще позволите ли да добавя нещо? Да, мога да кажа следното: никога не съм се подлъгвала по измамни политически химери. Във всеки случай бях готова да срещна противодействие. Когато се впуснах сама във война, или, ако предпочитате по-ясната дума, когато се впуснах в убийства, аз никога не обвинявах противниците си в същото. Никога не съм изпитвала справедливо или престорено възмущение, когато тези, които нападах, оценяваха главата ми. Никога не съм наричала полицая продажник. С една дума, може да съм била престъпничка, но не и глупачка.
— Достатъчно, мадам — каза принцът, — предостатъчно! Вашите думи много ме радват, защото в тази епоха, когато дори убиецът е сантименталист, за мен няма по-голяма добродетел от трезвия ум. Така че позволете ми да се оттегля, защото звънецът известява, че е дошла моята стара приятелка — вашата майка. Обещавам ви да направя каквото мога за вас пред нея.
И докато мисис Дезбъра се върна в тютюнопродавницата, принцът отвори вратата от другата страна и пусна мисис Лъксмор.