— Мадам, моя добра приятелко — заговори той, — толкова ли се е променило лицето ми, че вече не познавате в мистър Годол принц Флоризел?
— Наистина! — възкликна тя, като го погледна през лорнета си. — За мен ваше височество винаги е бил съвършен човек, а при новото ви положение, за което вече научих с дълбоко съжаление, мога да ви уверя, че уважението ми към вас не само не е намаляло, но даже нараснало.
— Така заявяват всички мои познати — отвърна принцът. — Но, моля ви, мадам, седнете. Въпросът ми е от деликатно естество и засяга вашата дъщеря.
— В такъв случай — каза мисис Лъксмор — можете да си спестите труда да говорите, защото съм твърдо решила да нямам нищо общо с нея. Не искам да чувам нито дума в нейна защита, но тъй като никаква друга, добродетел не ценя така, както справедливостта, смятам за свой дълг да ви обясня причините за моето недоволство. Тя напусна мен, нейната естествена закрилница, от години дружи с най-непочтени хора и на всичко отгоре неотдавна се е омъжила. Не искам да виждам нито нея, нито човека, с когото се е свързала. Винаги съм й предлагала сто и двайсет лири стерлинги годишно, предлагам й ги и сега. С толкова разполагах и аз на нейната възраст.
— Много добре, мадам — рече принцът, — така да бъде! Но искам да зачекна още един въпрос: какъв беше доходът на преподобния Бърнард Феншо?
— На моя баща ли? — запита сърцатата стара дама. — Мисля, че седемстотин лири стерлинги годишно.
— Предполагам, освен вас е имал и други деца? — продължи принцът.
— Общо четири — бе отговорът. — Бяхме четири дъщери, и колкото да ми е неприятно, трябва да ви призная, едва ли може да се намери по-противно семейство в Англия.
— Я гледай! — възкликна принцът. — А вие, мадам, имате осем хиляди доход.
— Не повече от пет — отвърна старата дама, — но какво целите с този въпрос, дявол да го вземе?
— Да отпуснете хиляда лири стерлинги годишна издръжка — отговори Флоризел с усмивка. — Защото не искам да вземате за пример баща си. Той е бил беден, а вие сте богата. Бедността му е причинявала много затруднения, вашето богатство — никакви. И фактически, мадам, ако ми позволите да зачекна този щекотлив въпрос, вие си приличате само по едно — че и двамата имате дъщеря, която е изпълнявала по-скоро прищевките си, отколкото синовния си дълг.
— В тази къща се опитват да ме вкарат в клопка — каза старата дама, като стана. — Но няма да успеят. Ако ще и всички тютюнопродавци в Европа…
— Ах, мадам — прекъсна я Флоризел, — преди моето така наречено падение не си служехте с такъв език! И щом като толкова ненавиждате скромната професия, с която се препитавам, позволете ми да ви направя едно приятелско предложение. Ако не сте съгласна да издържате дъщеря си, ще бъда принуден да настаня тази девойка зад тезгяха си, където тя несъмнено ще привлича много клиенти, а вашият зет ще облече ливрея и ще стане куриер. С прилив на такава млада кръв доходите ми може да се удвоят и да се наложи като най-обикновена признателност да сложа името Лъксмор до името Годол.
— Ваше височество — отвърна старата дама, — аз бях много груба, а вие — много хитър. Предполагам, че тази хубостница е някъде тук. Доведете я.
— По-добре да ги наблюдаваме незабелязано — предложи принцът и като стана, тихомълком дръпна завесата.
Мисис Дезбъра седеше на един стол гърбом към тях, Съмърсет и Хари я слушаха с необикновен интерес, а Челънър, оправдавайки се с някаква работа, отдавна се бе оттеглил от омразната компания на чародейката.
— Точно в тоя момент — разправяше мисис Дезбъра — мистър Гладстон видял лицето на подлия си нападател. Устата му надала вик — вик на плахо тържество…
— Ето го мистър Съмърсет! — прекъсна я сърцатата стара дама с най-високия тон на своя регистър. — Ах, мистър Съмърсет, какво направихте с моята къща!
— Мадам — намеси се принцът, — позволете ми да дам обяснение, а междувременно кажете на дъщеря си „добре дошла“.
— Е, Клара, здравей — рече мисис Лъксмор. — Май ще ти отпусна издръжка. От това ти печелиш. Що се отнася до мистър Съмърсет, готова съм да изслушам обясненията му, защото макар и да ми струваше скъпо, цялата тази работа беше безспорно комична. Във всеки случай — добави тя, кимайки на Пол, — този млад джентълмен ми е много симпатичен, но не съм виждала по-смешни картини от неговите.
— Поръчах лека закуска — каза принцът. — Мистър Съмърсет, тъй като всички тук са ви приятели, моля, ако обичате, да заповядате на трапезата с тях. Аз ще ви заместя зад тезгяха.
ПОСЛЕСЛОВ
Едва ли има културен човек, който поне в детска възраст да не е чел нещо от знаменитите „арабски приказки“, широко известни като „Хиляда и една нощ“.